— Бухал — каза биологът.
— Май не прилича — усъмни се Полесов.
Биологът засумтя.
— Момко, вие някога чували ли сте как вика бухал?
— Много пъти.
— А някога чували ли сте как вика бухал от онази страна?
— Моля?
— Отзад кордона, иззад бариерата… от онази страна?
— Н-не зная — каза несигурно Полесов.
— Момко — повтори биологът.
Всички замълчаха и в тъмнината отново извика странният бухал.
— Но защо стоим? — сепна се биологът. — До сутринта има време. Да вървим, ще ви сложа да легнете.
— Може би все пак… — каза Иван Иванович.
— Не, първо ще разузнаем — повтори Полесов. — Мисля, че там, отпред, пътят е много лош.
— Там изобщо няма път — отбеляза биологът.
— … и изобщо не е ясно какво става — продължи Полесов. — Ще изпратя киберразузнавачите на нощен рейд. Ще съберат информация и на сутринта ще потеглим.
— Правилно — каза биологът. — Това се казва сериозен подход към работата.
Полесов влезе в танка и запали фаровете. От ослепителната светлина мракът наоколо се сгъсти, но пък ярко засветиха белите кръгове на бариерата и заискриха металните пръчки на оградата. Страничният люк на танка бавно се отвори. Чу се барабанене и в полосата на светлината на шосето изскочиха смешни сребристи фигурки на тънки крачета, които приличаха на огромни скакалци. Няколко секунди останаха неподвижни, след което се промушиха под бариерата и се скриха сред високата трева от другата страна.
— Това ли са киберразузнавачите? — с уважение попита биологът.
— Чудесни машинки, нали? — каза Беркут. — Пьотър Владимирович! — тихо произнесе той. — Ние тръгваме, вие ще ни настигнете.
— Добре — обади се от танка Полесов.
В къщичката на биолога имаше три стаи. Домакинът съблече халата, обу панталон и пуловер и се скри в кухнята. Беркут и Иван Иванович седнаха на дивана и Иван Иванович веднага задряма.
— Значи отивате в епицентъра — каза биологът от кухнята. — Там, разбира се, има какво да се види. Особено сега. Впрочем, имате ли поне някаква представа какво става там?
— Много смътна — отвърна Беркут. — Някои неща ни разказаха пилотите, но никой не се е приближавал достатъчно.
— Аз лично видях със собствените си очи. Светкавици… Е, мнозина са виждали светкавици. Но мълнии, които бият от земята към небето, синкава мъгла… Вие чували ли сте за синя мъгла?
— Да — каза Беркут.
Иван Иванович отвори едно око.
— Аз съм я виждал два пъти от хеликоптер — съобщи Круглис. — Преди месец, още преди гибелта на „Галатея“. Мъглата се образува в епицентъра или около него, пълзи в широк кръг и се разсейва на стотина километра от кордона. Какво може да е това, другари физици?
— Не знаем.
— Значи никой не знае. Още по-малко ние, биолозите. Ясно е само, че се случва нещо необикновено. И то четирийсет и осем години след взрива! Нивото на радиацията падна вече десет пъти, адхезивите, които свързаха радиоактивния прах, също се разпаднаха и ето ти изведнъж! — Иван Иванович отвори и второто си око. — Започват някакви си светкавици, пожари, по дяволите. — Биологът замълча, докато тропаше със съдовете; приятно засвири завиращият чайник. — Вярно е, че пожари вече не избухват. Сигурно всичко, което може да гори, вече е изгоряло. Но светкавиците… Първата светна преди четири месеца, в началото на май. Втората през юни. А сега се повтарят почти всяка седмица. Ярки бяло-сини светкавици и очевидно с огромна мощност.
Биологът се появи с поднос в ръце.
— Съдете сами — повтори той, сервирайки. — От кордона до епицентъра са повече от двеста километра, а пламти половината небе… Заповядайте на масата… И веднага след светкавицата пада синята мъгла.
— Да, чухме за това — каза Беркут.
Биологът отново тръгна към кухнята, но до вратата спря.
— Известно ли ви е, че последната светкавица беше снощи? — попита той.
— Да, благодаря — каза Беркут.
— Някой трябва да започне! — промърмори Иван Иванович. — А къде е Полесов?
Биологът вдигна рамене, скри се в кухнята и се върна с кипящ чайник.
— Хайде да пием чай — каза той. — Дайте насам чашите.
Иван Иванович привършваше втората си чаша, когато вратата се отвори и влезе Полесов. Беше много блед и се държеше за дясната буза.
— Какво ви е, Пьотър Владимирович? — попита Беркут.