— Нещо ме ужили — отвърна Полесов.
— Сигурно е комар.
— Сигурно. — Полесов злобно се озъби. — Само дето има картечница вместо жило.
— Комар от другата страна — каза биологът. — Много ясно. Сядайте и пийте чай.
— А кой вика в канавките? Помислих си, че там някой се дави.
— Жаби — обясни биологът. — Също от онази страна.
Иван Иванович шумно сложи чашата си върху чинийката, изтри почервенялото си лице и попита:
— Мутирали ли са?
— Да — потвърди биологът. — Там е истински рай на мутирали гадинки. След взрива, когато нивото на радиацията беше високо, животните в зоната пострадаха много. Разбирате ли? Веднага след взрива оградиха зоната и те не можаха да се разбягат. Първото поколение вече е мъртво, всички следващи мутираха. Ние тук осма година ги наблюдаваме, понякога ги хващаме, понякога ги снимаме с автоматични камери. За съжаление ни е забранено да навлизаме в зоната на повече от пет километра… Един наш сътрудник все пак рискува. Донесе снимки, образци и се разболя малко. Дадоха ни да разберем тогава.
Биологът запали цигара.
— Сами ще видите какво става там. Възникнаха абсолютно нови форми, странни и удивителни. Все пак събрахме много материал. Много видове просто измряха. Например мечките изчезнаха съвсем. Други се приспособяват, макар да не зная дали може да се употреби този термин. По-точно е да се каже, че мутираха и станаха жизнеспособни при повишена радиоактивност. Но знаете ли…
— А те как реагират на светкавиците и мъглата? — попита Иван Иванович.
— Зле реагират — мрачно отговори биологът. — Много зле. Страхувам се, че идва краят на нашия резерват. По-рано те много рядко доближаваха оградата. Големи животни почти не сме виждали. А ето че миналия месец стотици дяволски изроди посред бял ден се втурнаха право към бариерата. Гледката не бе за хора със слаби нерви. Хванахме няколко, останалите ги прогонихме с ракети. Не зная от какво се спасяваха: от светкавиците ли, от синята мъгла ли, или от нещо друго… Сигурно от синята мъгла. Мисля, че в края на краищата, те всички ще измрат. През последните месеци количеството на комарите се увеличи. И на птиците и жабите също. Ето този бухал, например… — Той тикна фаса в пепелника и неочаквано завърши: — Тъй че внимавайте там.
— Добре — каза Полесов. — Все пак танкът ни е с висша защита.
Биологът внимателно погледна отеклата му буза и каза:
— Знаете ли какво? Дайте да ви сложа една инжекцийка. За всеки случай…
Полесов се поколеба за секунда, погледна Беркут, после стана и промърмори:
— Добре.
2
Сутринта Беркут се събуди от страховит рев съвсем наблизо. Отхвърли чаршафа и се приближи до прозореца. До съседната сграда стояха началникът на биостанцията Круглис и непознат човек в бяла престилка. Круглис пушеше и се мръщеше, а човекът с престилката говореше и размахваше ръце.
Утринта бе слънчева. Между боровете в розова мъглица тъмнееше ъгловатото туловище на „Тестудо“. До него се суетеше Полесов. Вероятно разузнавачите се бяха върнали, помисли си Беркут. Той грижливо прибра постелята си в стенната ниша, взе душ и закуси с апетит — изпи две чаши силен чай и изяде две парчета шунка. Колбасът бе отличен — без сланинки, розов като утринна мъгла и също толкова нежен.
На стълбите Беркут се сблъска с Иван Иванович.
— Добро утро — поздрави го Иван Иванович. — Идвах да те будя. Разузнавачите се завърнаха.
— Нещо интересно?
Иван Иванович понечи да отвори уста, но зад къщата някой отново зарева глухо и протяжно. Беркут трепна.
— Това е глиган — обясни Иван Иванович. — Хванаха го на онази страна.
— Според мен повече прилича на мечка.
— Ти пък! — възрази Иван Иванович. — Както е известно, мечките са измрели.
— Добре де — каза Беркут. — Какво донесоха разузнавачите?
— Има една изненада. Хайде да отидем при Полесов.
Закрачиха по пътечката и мокрите от росата буренаци ги шибаха по краката.
— Тук има страхотна коприва! — оплака се Иван Иванович. — Не коприва, ами чудовище!
Полесов се бе подпрял на бронята и разсеяно въртеше между пръстите си тясна фотографска лента.
— Добро утро, Пьотър Владимирович — каза Беркут.
— Добро утро — отвърна Полесов и внимателно пипна бузата си.
— Боли ли?
Полесов въздъхна и каза:
— Разузнавачите се върнаха. Прегледах информацията и тя не ми хареса.