— Няма път ли?
— Не зная… — Полесов отново пипна бузата си. — Има нещо много странно. Ето… — И той протегна лентата към Беркут.
Лентата беше абсолютно черна.
— Осветена ли е? — попита Беркут.
— Напълно. Сякаш от снощи са я държали в реактора. Не разбирам как е могло да се случи. Максималното ниво на радиация, което са фиксирали разузнавачите, е сто и петдесет рентгена в час. Нищо и половина. Но най-важното е, че разузнавачите не са стигнали до епицентъра.
— Така ли?
— Върнаха се, без да са изпълнили задачата. Преминали са сто и двайсет километра и се върнаха, сякаш са получили заповед „обратно“. Или са се уплашили. Откровено казано, това не ми се вярва.
Известно време всички мълчаха и гледаха към бариерата. Пътят още си личеше, но бетонът бе пропукан и обрасъл с гигантски репеи. Недалеч от бариерата, насред репеите, стърчеше голямо червено цвете, над което се рееше белокрила пеперуда. По-нататък над пътя висеше захванала се за короните на съседните дървета суха топола с голи разперени клони.
— Значи на практика не разполагаме с информация — проговори Беркут замислено.
Полесов нави лентата и я пъхна в джоба на комбинезона си.
— Можем да изпратим разузнавачите още веднъж — каза той.
— И без това загубихме много време — нетърпеливо каза Иван Иванович и погледна Беркут. — Хайде да вървим. На място ще се ориентираме.
— Пътьом може да пуснем разузнавачите. — Полесов също погледна Беркут.
— Добре — съгласи се той. — Да тръгваме. Пьотър Владимирович, идете, ако обичате, при биолозите и им кажете, че потегляме. Благодарете им от името на всички ни.
— Слушам.
Полесов тръгна към къщите и след малко се върна с Круглис.
— Тръгваме — съобщи Беркут. — Хиляди благодарности за гостоприемството.
— Моля — бавно произнесе биологът. — На добър час.
— Благодаря. Тук беше чудесно — също като на курорт.
Иззад дърветата глиганът отново зарева като мечка.
— Извинете ни — каза Беркут, — но наистина не можем да ви вземем с нас. Нямаме право.
— Разбирам — биологът се усмихна. — Съжалявам, разбира се… Нищо, все някога ще дойде и нашият ред.
— Сигурно след нас ще изпратят вас.
— Напълно е възможно. Лек път. Желая ви късмет.
— Благодаря — повтори Беркут и стисна ръката на биолога.
— Довиждане и благодаря — каза Полесов. — Ще се постарая да хвана някой бухал за вас.
Влязоха в танка и затвориха люка. Биологът им помаха и отстъпи към канавката. Автоматичната бариера бавно се вдигна. Тежката машина трепна, забуча и потегли напред, оставяйки в буренаците широки коловози. Биологът я изпрати с поглед. Тя мина под наклонената топола и я закачи. Дървото се пропука, счупи се наполовина и с глух удар рухна напряко на просеката, която бе някогашна магистрала.
3
„Тестудо“ стоеше силно наклонен, тих и абсолютно неподвижен. След шестнайсет часа боботене и лудо тръскане тишината и неподвижността им се струваха илюзия, готова да се изпари всеки момент. Те продължаваха да стискат зъби и да напрягат мускули, в ушите им боботенето продължаваше. Но нито Полесов, нито Беркут, нито Иван Иванович го забелязваха. Те мълчаливо се взираха в приборите. А приборите лъжеха безбожно.
Преди два часа, точно в полунощ, пеленгиращата станция даде на Полесов координатите му. Танкът се намираше в падина на седемдесет километра на югоизток от епицентъра. В дванайсет и петнайсет Лантанид за първи път не изпрати поредната позивна. Връзката прекъсна. В дванайсет и четирийсет и седем високоговорителят изграчи с гласа на Леминг: „… веднага!“ В един и десет заваля като из ведро. В един и осемнайсет изгасна екранът на инфрачервения проектор. Полесов пощрака с ключовете, изпсува, включи фаровете и лепна чело в окуляра на перископа. В един и петдесет и пет се откъсна от перископа, за да пийне вода, погледна приборите, изръмжа и спря двигателя. Приборите лъжеха безбожно.
Навън бе черна септемврийска нощ, валеше проливен дъжд, но стрелката на хигрометъра6 нагло стоеше на нула, а термометърът показваше минус осем. Стрелките на дозиметъра весело тичаха по циферблата и свидетелстваха за това, че радиоактивността на почвата под гъсениците на танка се колебае много бързо в извънредно широки граници. А ако се съдеше по показанията на манометрите, танкът се намираше на дълбочина двайсет метра под вода, на дъното на водоем.