— Вдругиден — каза Атос. — Тръгваме ти, аз, Пестника, Опашатия и още три момчета от Ново село. Така ще стигнем до града.
— Щом сме седмина, ще стигнем — уверено каза Куция. — Сам не бих тръгнал, но седмина ще стигнем. Седмина и до Дяволските планини ще стигнем, само дето пътя към тях не го знам. Що пък да не тръгнем за Дяволските планини? Доста са далече, но щом сме седмина, ще стигнем. А ти защо искаш да отидеш до Дяволските планини? Слушай, Мълчаливецо, хайде да отидем до Града. Ще съберем повечко храна и тръгваме.
— Значи се разбрахме — каза Атос и стана. — Вдругиден тръгваме за Града. Утре пак ще те посетя.
— Заповядай, заповядай — каза Куция. — Аз бих наминал при теб, но ме боли кракът. Но ти ела, ще си поговорим. Аз знам, че мнозина не обичат да говорят с теб, но аз не съм от тях… Аз…
Атос излезе на улицата и отново изтри потта си с длани.
Някой се изхили близо до него и се закашля. Атос се обърна. От тревата се надигна старецът, изпука с възлестите си пръсти и каза:
— Значи тръгвате за Града. Интересна работа сте замислили, само дето до Града никой не е стигнал жив, защото не трябва. Макар че главата ти е отрязвана, сам би трябвало да се сещаш…
Атос зави надясно и тръгна по улицата. Старецът, препъвайки се в тревата, известно време се мъкнеше след него и мърмореше:
— Ако не трябва, то значи в някакъв смисъл не трябва, в този или онзи смисъл. Например не трябва без старейшина или без събрание, но пак в какъвто и да е смисъл…
Атос вървеше бързо, доколкото му позволяваше влажната жега, и дядката изостана. На площада Атос видя Слухаря. Той пъшкаше и се поклащаше, докато обикаляше в кръгове и разплискваше с длани кафяв тревобой от огромно гърне, вързано на корема му. Тревата зад него димеше и съхнеше мигновено. Атос се опита да го избегне, но Слухаря така ловко измени траекторията си, че се оказа пред носа му.
— А, Мълчаливецо! — радостно се развика той, докато нетърпеливо сваляше ремъка от врата си и оставяше гърнето на земята. — Накъде си се запътил, Мълчаливецо? Сигурно се връщаш у дома при Нава, млада й работа, а не знаеш ти, Мълчаливецо, че твоята Нава не си е вкъщи, твоята Нава е в полето, със собствените си очи видях как отива на полето, ако искаш, вярвай, ако искаш — недей… Може, разбира се, и да не е тръгнала към полето, млада й работа, но тръгна твоята Нава, Мълчаливецо, по ей тая пресечка, а по тая пресечка освен на полето няма къде да отидеш, а и къде би могла да отиде твоята Нава, освен да търси тебе, Мълчаливецо…
Атос отново се опита да го заобиколи и пак се сблъскаха нос в нос.
— Ама не отивай да я търсиш на полето — продължи Слухаря убедително. — Защо ти е да ходиш след нея, като аз ей сега ще унищожа тревата и ще извикам всички да се съберат тук, защото земемерът каза, че старейшината му е заповядал да ми каже да унищожа тревата на площада, защото скоро ще има събрание, а като има събрание, всички от полето ще дойдат тук и твоята Нава ще дойде, ако е отишла на полето, а къде другаде би могла да отиде по тази пресечка, макар че, ако се замислиш, по тази пресечка можеш да отидеш не само на полето…
Внезапно той замълча и въздъхна трескаво. Подбели очи и ръцете му се вдигнаха с дланите нагоре. Атос се спря. Мътно лилаво облаче се появи пред лицето на Слухаря, устните му се разтрепериха и той заговори бързо и отчетливо с чужд металически глас, с чужда интонация, в чужд чудноват стил и дори като че ли на чужд език, тъй че се разбираха само отделни фрази.
— На фронта в южните земи в битката влизат нови… отдалечава се все повече на юг… победно движение… Голямото разрохкване на почвата в северното направление е спряно за кратко заради редките… Новите способи за заблатяване дават нови обширни места за покой и ново придвижване… Във всички села… големи победи… усилия… нови отряди от приятелки… утре и завинаги спокойствие и сливане…
Старецът дойде до Атос, като мърмореше:
— Чу ли? Спокойствие и сливане! Непрекъснато повтарям: Не трябва! Чу ли, че във всички села? Значи и в нашето също. И нови отряди от приятелки…
Слухаря замълча и клекна. Лилавото облаче изчезна.
— За какво говорих? — попита той. — Какво, предаване ли имаше? Е, как се изпълнява Обсебването? А ти, Мълчаливецо, не отивай на полето. Ти сигурно търсиш твоята Нава…
Атос прекрачи гърнето с тревобоя и побърза да се отдалечи. Къщата на Пестника се намираше в самия край на селото. Една мръсна бабичка, майка му или леля му, каза, пухтейки враждебно, че Пестника не си е вкъщи, Пестника е на полето, тъй че той, Мълчаливеца, напразно стои тук. Атос тръгна към полето.