— Бивш боцман — напомни му Кели. — Откога книжните червеи се заяждат с истинските моряци? — пошегува се той.
Кели знаеше, че Португалеца се справя по-добре от него с малките съдове. Макар че разликата в нивото не бе чак толкова голяма.
Ореза се усмихна и тръгна към катера си. Когато скочи обратно на борда, той се обърна и посочи тениската в ръката на Кели.
— И да не забравиш да си облечеш блузката, моряче. Ще ти стои чудесно.
Старшината изчезна със смях в кабината си, преди Кели да успее да му отвърне. Вътре явно имаше и някакъв цивилен, което бе доста странно. След миг двигателите на катера заработиха и той продължи на северозапад.
— Добро утро — обади се Пам. — Какво беше това?
Кели се обърна. Тя носеше малко повече дрехи, отколкото когато я бе загърнал с одеялото. Джон обаче реши, че Пам вече може да го изненада само ако постъпи предсказуемо. Косата й представляваше безразборна стърчаща плетеница, а отнесеният й поглед можеше да принадлежи само на човек, будувал цяла нощ.
— Бреговата охрана. Търсят някаква изчезнала лодка. Как спа?
— Прекрасно.
Тя се приближи. Очите й имаха замечтано изражение, което бе определено странно толкова рано сутринта, но не можеше да бъде по-привлекателно за един напълно разбуден моряк.
— Добро утро.
Целувка. Прегръдка. Пам протегна ръце нагоре и изпълни нещо като пирует. Кели хвана тънкото й кръстче и я вдигна.
— Какво искаш за закуска? — попита той.
— Не закусвам — отвърна Пам и протегна ръце към него.
— О? — усмихна се Кели. — Добре.
Само след половин час Пам вече бе на друго мнение. Кели изпържи яйца с бекон, които тя погълна с такъв вълчи апетит, че той започна да пържи други въпреки протестите й. Джон я огледа по-добре и забеляза, че Пам не е просто слаба, а направо недохранена — ребрата й се четяха. Това му даде основание за нов въпрос, който не зададе. Но каквато и да бе причината, той лесно можеше да оправи последствията. След като Пам погълна четири яйца, осем парчета бекон и пет препечени филийки — двойната дажба на Кели, — денят можеше да започне нормално. Той й показа как да се оправя с уредите в камбуза и отиде да изтегли котвите.
Подновиха пътешествието си малко преди осем часа. Съботата обещаваше да е топла и слънчева. Кели сложи тъмни очила, отпусна се в стола и само от време на време отпиваше от чашата си, за да не се разсейва. Той се придържаше към края на плавателния канал, за да избегне стотиците лодки, които сигурно щяха да излязат на риболов.
— Какви са тези неща? — попита Пам и посочи малките поплавъци, осеяли водата в залива.
— Плувки на мрежите за раци. Всъщност самите мрежи приличат повече на клетки. Раците влизат вътре и не могат се измъкнат. Рибарите оставят плувките над водата, за да не забравят къде са заложили мрежите.
Кели й подаде бинокъла и посочи към една гемия на три мили източно от тях.
— Значи така хващат клетите създания?
Кели се разсмя.
— Пам, нали не мислиш, че прасето, дало бекона за закуската ти, се е самоубило?
Тя се усмихна дяволито.
— Не, разбира се.
— Не се вживявай толкова. Ракът е просто голям морски паяк, макар че месото му наистина е хубаво.
Кели зави наляво, за да избегне една червена шамандура.
— И все пак ми се струва жестоко.
— Животът често е такъв — отвърна Кели и веднага съжали за думите си.
Отговорът на Пам също дойде спонтанно:
— Да, знам.
Джон нарочно не се обърна да я погледне. Подтекстът на думите й му напомни, че и тя сигурно продължава да се бори с призраци. Но този миг на взаимно сконфузване бързо премина. Пам се отпусна в обятията му и нещата отново изглеждаха наред. Инстинктите на Джон за последен път го предупредиха, че все пак има нещо странно. В крайна сметка обаче тук нямаше призраци, нали?
— По-добре слез долу.
— Защо?
— Слънцето ще бъде силно. В аптечката на носа има плажно масло.
— Нос?
— В банята!
— Защо на корабите всичко е различно?
Кели се засмя.
— За да могат моряците да са господари на положението. Слушай сега! Вземи маслото и се намажи обилно, защото иначе още преди обяд ще заприличаш на препечена филийка.
Пам направи гримаса.
— Искам да си взема един душ. Става ли?
— Чудесно — отвърна Кели, без да я поглежда. — Няма смисъл да плашим рибата.
— Ах ти! — стисна ръката му Пам и слезе долу.
— Изчезна. Просто изчезна — изръмжа Ореза, който стоеше приведен над картата в станцията на бреговата охрана Томас пойнт.
— Трябва да се подсигурим и от въздуха. Добре е да повикаме хеликоптер или нещо подобно — забеляза цивилният.