Кели промени курса надясно, за да избегне спортните моторници. Островът вече се виждаше на пет мили пред тях. Всъщност нямаше чак какво толкова да му се гледа. Той представляваше само малка издатина на хоризонта. На него нямаше дори дървета, но Кели си го обичаше, защото бе негов и там никой не можеше да го безпокои. Може би единственият недостатък се криеше в лошия телевизионен сигнал.
Остров Батарея има дълга и неясна история. Сегашното си име — по-скоро иронично, отколкото подходящо — островът получава в началото на XIX век. По това време на някакъв инициативен офицер му хрумва идеята да разположи на острова малка артилерийска батарея, която да отбранява тесния канал на залива Чесапийк от британците. Както е добре известно, тогава англичаните напредват към Вашингтон, за да накажат новата нация, имала безумието да предизвика най-силния флот в света. Един британски ескадрен командир забелязва няколко безобидни облачета дим над острова, любопитството му надделява и той дава няколко залпа с оръдията на долната си палуба. Доброволците, обслужващи батареята на острова, нямат нужда от повторна покана. Те скачат в лодките си и се втурват към сушата. Малко след това моряците от кралския флот акостират на острова и обезвреждат оръдията. След тази кратка диверсия те продължават мързеливото си пътуване нагоре по река Патаксънт. Оттам английската армия напредва към Вашингтон и принуждава Доли Медисън8 да се изнесе от Белия дом. След пътешествието до Вашингтон англичаните се насочват към Балтимор, където обаче събитията вземат малко по-друг обрат.
Когато федералното правителство установява властта си над остров Батарея, той вече представлява просто смущаващо свидетелство за една напълно безсмислена война.
Изоставен на произвола на съдбата, островът буренясва и остава така почти сто години.
1917 година носи първата истинска война извън границите на Америка и флотът се изправя пред необходимостта да се справи с подводните лодки. Нужен е полигон и остров Батарея изглежда идеалното място за целта. Той се намира само на няколко часа път от Норфолк и през есента на 1917 година там забумтяват дванадесет и четиринадесетинчовите оръдия. Те успяват да потопят почти една трета от острова под водата и да разгневят мигриращите птици, за които мястото е чудесно убежище от ловците. Единственото ново нещо са стотината търговски кораба от Първата световна война, които са потопени южно от острова. Те скоро обрастват с водорасли и заприличват на островчета.
Новата война и новото оръжие връщат заспалото късче земя към живота. Близката военновъздушна база има нужда от полигон, на който пилотите да изпробват оръжието си. Близостта на Батарея на потопените през Първата световна война кораби е щастливо съвпадение и бомбардировките не закъсняват. За целта са построени три масивни бетонни бункера, от които офицерите да могат да наблюдават действията на бомбардировачите TBF и SB2C. Тази идилия обаче не продължава дълго, защото заблудена бомба разрушава един от бункерите. За щастие няма човешки жертви. В името на реда останките от бункера са разчистени и островът е превърнат в спасителна база. Зачислен му е катер, който да спасява жертвите на евентуална въздушна катастрофа. За целта е направен кей, построена е магазия, а двата бункера са преоборудвани. В крайна сметка островът подпомага местната икономика, докато изобретяването на хеликоптера прави катера излишен. И така Батарея отново губи значението си. Той влиза в списъка на нежеланата от никого федерална собственост, докато Кели не бе успял да го наеме.
Пам се излегна на хавлията и продължи да се припича, покрита с дебел слой плажно масло. Тя нямаше бански и носеше само сутиена и бикините си. Гледката отвличаше вниманието на Кели, макар че тази му реакция не се поддаваше на никакво логично обяснение. Във всеки случай работата му в момента бе да управлява яхтата. „Гледката може да почака“ — казваше си той през минута, защото погледът му постоянно бягаше към Пам, сякаш за да се увери, че тя е все още там.