Самолетът летеше ниско, без да се издига на повече от сто и петдесет метра. Пръстите на Захариас направляваха почти автоматично, докато очите му опипваха хълмовете под него, а слухът ловеше думите, идващи от задната седалка.
— Намираме се на девет часа, Робин — осведоми го Джеф. — Все още търси, но не ни е хванал. Движим се добре.
„Няма да се издадем мислеше си Захариас. Предния път е успял някак си да ги преметне.“ Грешката бе коствала живота на един майор, един капитан и самолета им… „Съгражданин от Солт Лейк сити, Ал Уолъс… Приятел от дълги години… По дяволите!“ Робин прогони мисълта, без дори да се упрекне за ругатнята.
— Сега ще му дадем да ни подуши — каза Захариас и дръпна лоста към себе си.
„Тъндърчийф“ подскочи нагоре и влезе в обсега на радара. Робин остави самолета си там и зачака. Командирът на установката вероятно бе обучен от руснаците. Не знаеха колко самолета е успял да свали — със сигурност повече от достатъчно, — но сигурно се гордееше с уменията си, а в този бизнес гордостта бе смъртоносна.
— Ракета… две, две изстреляни ракети, Робин — предупреди го Тайт.
— Само две? — попита пилотът.
— Може би не му излизат толкова евтино — предположи хладнокръвно Джеф. — Намират се на девет часа. Време е да им покажеш някой друг авиаторски фокус. Роб.
— Това ли имаш предвид?
Захариас зави наляво, спусна се по спираловидна траектория и отново се втурна напред. Беше обмислил маневрата си добре и вече се намираше зад хълма. Самолетът летеше в опасна близост до земята, но двете заблудени ракети вече се намираха зад тях, на около сто метра по-високо от „Тъндърчийф“.
— Мисля, че е време — каза Тайт.
— Аз пък мисля, че си прав.
Захариас направи остър ляв завой. F-105 се спусна ниско над хълма, а полковникът впери поглед в следващата височина, която бе на десет километра и петдесет секунди от тях.
— Все още не е изключил радара си — съобщи Тайт. — Знае, че идваме.
— Но има само още една ракета. — „Освен ако войниците, които презареждат, не са в страхотна форма. Е, не може да се предвиди всичко.“
— Огън от изстрел на десет часа. — Беше твърде далеч, за да ги притесни, но все пак показа в коя посока не бива да летят. — Ето го и платото.
Може би го виждаха, а може би не. Самолетът вероятно представляваше просто движеща се точица, която някой радарен оператор се опитваше да засече върху пълния със смущения екран. На малка височина „Тъндърчийф“ бе най-бързата машина, изобретявана от човек, а и камуфлажът върху горната част също помагаше. Сигурно го търсеха някъде из висините. Върху радарите им трябваше да е паднала гъста пелена от смущения. Обичайната американска тактика за полет на средна височина и остро гмуркане бе претърпяла два провала и Захариас реши този път да използва нещо друго. Щеше да бомбардира установката от малка височина, а другите трябваше да довършат делото. Неговата цел бе премахване на командния фургон заедно с командира в него.
Захариас размърда самолета си вляво и вдясно, а после нагоре-надолу, за да затрудни максимално враговете си на земята. Все пак трябваше да внимава и за картечници.
— Хванах звездата! — каза Робин.
Руският наръчник за експлоатация на SA-6 изобразяваше шест установки, подредени около команден пункт. Свързващите пътечки помежду им поразително оприличаваха съоръжението на звездата на Давид. Полковникът смяташе това за доста богохулно, но мисълта трепна за момент в периферията на съзнанието му и отново изчезна. Робии насочи цялото си внимание към командния фургон.
— Целта е на мушка. — каза високо той, сякаш за да се убеди в думите си. През следващите десет секунди самолетът увисна във въздуха без да трепва. — Добре изглежда… Освобождавам сега!
Четири метални кутии, които бяха всичко друго, но не и аеродинамични, се отделиха от самолета. Докато летяха към земята, те се отвориха и отвътре изпаднаха хиляди амуниции, които се разпръснаха над установката. Когато малокалибрените авиационни снаряди паднаха, самолетът на Захариас вече бе далеч. На земята не се виждаха хора, които да тичат към окопите, но Робин зави наляво и остана на малка височина, за да се увери, че е свършил работата си веднъж завинаги. На пет километра от него в центъра на „звездата“ се виждаше голям пламък.
„Това е за Ал“ — помисли си той. Засега можеше да му даде само толкова. Захариас изправи самолета си и се заоглежда за подходящо място, откъдето да се измъкне. Сега зенитната батарея вече я нямаше и самолетите спокойно можеха да преминават оттук. Добре. Той си избра една вдлъбнатина на хълма и се насочи право към нея. Опасността вече я нямаше и можеше да лети спокойно. „За Коледа ще си бъда у дома.“