В този момент Сара доведе Дорис в кухнята и спаси двамата от самите тях. Момичето бе преобразено. Сега в очите й блестяха живи пламъчета. Санди я бе подстригала и облякла в прилични дрехи. Дорис все още бе слаба, но се движеше без чужда помощ. Меките й кафяви очи се спряха върху Кели.
— Същият си — каза тихо тя.
— Сигурно е така. Как си?
Тя се усмихна.
— Скоро ще се прибера у дома. Татко… татко ме иска при него.
— Разбира се, че ви иска, госпожице — увери я Кели.
Момичето пред него бе толкова различно от жертвата преди няколко седмици. Може би в крайна сметка всичко имаше смисъл?
Точно тогава същата мисъл премина и през главата на Санди. Дорис бе абсолютно невинна, жертва на тъмни сили и без намесата на Кели щеше да е мъртва. Нищо друго нямаше да може да я спаси. Вярно, че за спасяването й бяха необходими други смърти, но… но какво от това?
— Може и да е бил Еди — каза Пиаджи. — Наредих му да се поослуша наоколо и той твърди, че не е намерил нищо.
— Откакто говори с него, не се е случвало нищо. Всичко си върви нормално, постарому — отвърна Хенри с информация, която Антъни Пиаджи вече знаеше. Той изказа на глас и един вече направен от партньора му извод: — Ами ако просто се е опитвал да ме пораздруса? Ако просто е искал да покаже колко е важен, Тони?
— Възможно е.
Това водеше към следващия въпрос:
— На колко искаш да се обзаложим, че ако изпратим Еди на малко пътешествие, няма да се случи нищо повече?
— Мислиш, че се е изправил срещу нас?
— Имаш ли друго разумно предложение?
— Ако с Еди се случи нещо, можем да си имаме неприятности. Не мисля, че мога…
— Искаш ли да го направя аз? Имам един начин, по който всичко ще мине тихо и кротко.
— Кажи да го чуя — нареди Пиаджи. След две минути Тони кимна одобрително.
— Защо дойде тук? — попита Санди, докато двамата с Кели почистваха масата след вечеря. Сара заведе Дорис на втория етаж, за да си почине.
— Исках да видя как се справя.
Това обаче бе лъжа, и то не много умела.
— Самотно ти е, нали?
Отговорът на Кели доста се забави:
— Да.
Санди го бе накарала да обърне внимание на нещо. Той не искаше да прекара живота си в самота, но съдбата и характерът му засега го караха да го прави. Всеки път, когато бе протягал ръце от черупката си, се бе случвало нещо ужасно. Отмъщението срещу онези, превърнали живота му в празна къща, наистина даваше някаква цел, но не запълваше празнотата. И сега Джон разбираше, че делата му само го отдалечават от един друг човек. Защо животът му бе толкова объркан?
— Не мога да се съглася с теб, Джон. Бих искала, но не мога. Спасяването на Дорис е чудесно, но не и убийството на хора. Би трябвало да има друг начин…
— … а ако няма?
— Остави ме да завърша — каза тихо Санди.
— Извинявай.
Тя докосна ръката му.
— Моля те, внимавай.
— Обикновено го правя, Санди. Честна дума.
— Това, което ще правиш… Там, където отиваш… Нали не е…
Той се усмихна.
— Не, това е истинска работа. Съвсем официално и тъй нататък.
— Две седмици ли?
— Ако всичко мине по плана, да.
— А ще мине ли?
— Понякога наистина става така.
Санди стисна ръката му.
— Джон, моля те, обмисли всичко. Моля те. Опитай се да намериш друг начин. Откажи се. Спри. Вече спаси Дорис. Това е прекрасно. Може би с наученото ще успееш да спасиш и другите без… нови убийства.
— Ще опитам. — Кели не можеше да откаже. Не и с топлата ръка върху неговата. Лошото в неговия случай бе, че веднъж дадена, думата му не можеше да бъде върната назад. — Както и да е, сега трябва да мисля за други неща. — Което бе истина.
— Как ще науча… Имам предвид…
— За мен ли?
Кели се изненада, че Санди искаше да знае.
— Джон, не можеш да ме оставиш в неведение.
Кели се замисли за момент, извади молив от джоба на сакото си и написа един телефонен номер.
— Този номер ще те свърже с един адмирал — казва се Джеймс Гриър. Той ще знае.
— Моля те, внимавай.
В очите й се четеше отчаяние.
— Ще внимавам. Обещавам. Аз си разбирам от работата, Санди.
„Тим също“ — не каза Санди. Очите й обаче го казаха и Кели разбра колко жестоко е да изоставиш някого след себе си.
— Сега трябва да тръгвам, Санди.
— Искам само едно — да се върнеш обратно.
— Ще се върна. Обещавам.
Думите обаче звучаха кухо дори и за самия него. Кели искаше да я целуне, но не можеше. Той се дръпна от масата, а ръката на Санди все още пареше върху неговата. Сандра О’Тул бе висока, силна и храбра жена, която бе претърпяла голям удар от съдбата. Кели се плашеше от мисълта, че може да внесе още болка в живота й.