— Вие ли сте човекът, който ще действа сам?
— Струва ми се, че не би трябвало да го знаеш.
Помощникът на главния механик се усмихна и цъкна с език.
— Елате с мен, сър.
Двамата минаха покрай помещенията на морските пехотинци и влязоха във внушителното машинно отделение на „Огдън“. То бе предназначено не само да обслужва кораба, но и цялата подвижна техника, която евентуално е натоварена на него. Върху една от работните маси стоеше морската шейна, с която Кели щеше да се придвижва нагоре по реката.
— Качиха това нещо на борда още в Сан Диего, сър. Двамата с главния механик си поиграхме с него. Разглобихме го и почистихме всичко. Огледахме и акумулаторите, които между другото са добри. Херметизацията я бива и не би трябвало да пропуска вода. Дори го изпробвахме. В гаранцията пише, че ще издържи пет часа. Ние поработихме над него и сега ще успее да изкара седем — каза не без известна гордост старшината. — Помислихме си, че може да ви е от полза.
— Правилно сте си помислили, старшина. Благодаря.
— А сега да прегледаме автомата.
След моментно колебание Кели подаде оръжието си и старшината започна да го разглобява. След петнадесет секунди автоматът бе разглобен и готов за почистване, но новият познат на Джон не спря дотук.
— Чакай! — извика Кели, щом видя, че разглобяването продължава.
— Твърде шумен е, сър. Вие отивате сам, нали?
— Точно така.
Механикът дори не вдигна поглед.
— Искате ли да намаля гласа на тази играчка, или предпочитате да я чуят чак в Ханой?
— Но автоматите не могат да се заглушават.
— Така ли? На какво разстояние смятате, че ще ви се наложи да стреляте?
— На не повече от сто метра. Вероятно дори на по-малко. По дяволите, та аз дори не искам да го използвам.
— Защото е твърде шумен, нали? — усмихна се старшината. — Наблюдавайте ме, ако искате, сър. Ще научите нещо.
Механикът приближи дулото към една бормашина. Нужното свредло вече бе на място и пред любопитния поглед на Кели и на двама младши механици старшината проби няколко дупки в първите петнадесет сантиметра на кухата метална тръба.
— Разбира се, свръхзвуковият куршум не може да бъде заглушен изцяло, но е възможно да се изолират всички газове и това със сигурност ще помогне.
— Дори и при такъв голям патрон?
— Гонзо, приготви ли всичко?
— Да, старши — отвърна единият от помощниците на име Гонзалес.
Дулото бе закрепено на струг, който отдели тънки, но дълги метални влакънца от него.
— Позволих си да приготвя това предварително.
Старшината извади един заглушител с диаметър седемдесет и пет милиметра и дължина тридесет и пет сантиметра. Той пасна точно в току-що направената резба на дулото.
— Колко време си работил върху това?
— Три дни, сър. Когато огледах оръжието, което натоварихме, бързо отгатнах какво ще ви е необходимо. Освен това имах достатъчно свободно време, така че си поиграх със струга.
— Но как, по дяволите, разбра, че ще ходя…
— Поддържаме връзка с една подводница. Нима е толкова трудно да отгатне човек?
— А как си разбрал за подводницата? — попита Кели, макар и да знаеше отговора.
— Чували ли сте за кораб, на който има тайни? Капитанът си има свързочник, а свързочниците говорят — обясни механикът и завърши със сглобяването на автомата. — Оръжието става по-дълго с около двадесетина сантиметра, но се надявам да нямате нищо против.
Кели сложи автомата на рамото си. Всъщност сега балансът бе по-добър. Джон предпочиташе дулото на оръжието да е по-тежко, тъй като можеше да го контролира по-добре.
— Много добре.
Разбира се, трябваше да го изпробва. Кели и механикът се запътиха към задната част на кораба. По пътя старшината взе едно дървено сандъче. Джон зареди автомата си, а механикът хвърли сандъчето във водата и се отдръпна. Кели застопори оръжието на рамото си и натисна спусъка.
„Щрак.“ След момент куршумът се удари във водата и звукът бе по-силен от този на изстрела. Освен това Кели отчетливо чу презареждането. Механикът бе направил с автомата онова, което Кели бе сторил за пистолета си. Старшината се усмихна многозначително.
— Най-трудното е да оставиш достатъчно газове, които да вкарат нов патрон. Опитайте на автоматична стрелба, сър.
Кели го послуша и произведе шест изстрела един след друг. Разбира се, все още се чуваше шум от стрелба, но той бе с около деветдесет и пет процента по-малко от нормалното. Така никой не можеше да чуе изстрела на повече от двеста метра, което бе нищо в сравнение с хилядата метра, на които обикновено се разнася шумът.