— Добре дошла у дома, Дорис — каза Майър още с влизането си в къщата на Рей Браун. Пасторът бе среден на ръст. Посивялата коса по главата му придаваше достолепен и знаещ вид. Той взе ръцете на момичето в своите и се усмихна топло. — Бог чу молитвите ни.
Въпреки благото и предразполагащо държание на пастора и за тримата срещата щеше да бъде доста неловка. „Дорис е съгрешила, и то доста сериозно“ — реши Майър. Той долавяше признаците в момичето пред себе си, но се стараеше да не изглежда като ангел отмъстител. Най-важното обаче бе, че блудният син се е завърнал. Притчата само в няколко стиха разкриваше истинската цел на Исус на земята. Там бе разказана цялата история на християнството. Няма значение колко ужасни грехове е сторил човек, той винаги ще бъде посрещнат топло, стига да има куража да се завърне у дома.
Бащата и дъщерята седнаха един до друг на стар диван, а Майър зае креслото от лявата страна. На ниската масичка пред тях стояха три чаши чай. Чаят бе подходяща напитка за подобни разговори.
— Изглеждаш изненадващо добре, Дорис — усмихна се пасторът, който с мъка прикриваше желанието си да предразположи момичето.
— Благодаря, пасторе.
— Било ти е тежко, нали?
Гласът й потрепера:
— Да.
— Всички сме грешни, Дорис. Бог ни е направил несъвършени. Трябва да го приемеш и постоянно да се стремиш към по-добро. Хората не винаги успяват, но ти го стори. Завърна се. Лошото вече е зад гърба ти и с още малко усилия ще успееш да го забравиш завинаги.
— Ще се опитам — каза решително Дорис. — Честна дума. Виждала съм… и съм вършила… такива ужасни неща…
Майър трудно можеше да бъде шокиран. Работата на духовниците обикновено се състои в това да слушат истории за живота в ада. Грешниците не могат да приемат прошка, преди самите те да са си простили, а за това бе нужно някой да ги изслуша с готовност и да им говори любещо и разумно. Но тази история шокира пастора. Той се опита да остане спокойно на стола. Повтаряше си, че всичко е вече зад момичето. В продължение на двадесет минути Майър научи неща, за които дори не бе сънувал. Пренесе се в друго време, в друга действителност, позната му още от годините, прекарани като армейски свещеник в Европа. Тук ясно личеше пръстът на дявола — нещо, за което вярата му го бе подготвила. Лицето на Луцифер обаче определено не бе за неопитни очи. Още повече пък за очите на младо момиче, изгонено от разгневен баща още в твърде младенческа и уязвима възраст.
Думите ставаха все по-ужасни. Сама по себе си проституцията бе достатъчно страшна. Раните, които тя нанасяше върху психиката на младите жени, можеха да останат за цял живот. Затова пасторът с облекчение разбра, че Дорис посещава д-р Брайънт — чудесен лекар, към когото самият той бе насочил двама членове на паството си. В продължение на няколко минути Майър споделя болката и срама на Дорис, докато Реймънд Браун храбро държеше ръката й и се бореше със сълзите си.
След това момичето разказа за наркотиците. В началото за пристрастяването си към тях, а после за доставката им на други зли хора. Тя говореше искрено и макар че цялата трепереше, а сълзите й се стичаха, Дорис без колебание се обърна към миналото и храбро посрещна изпитанието на спомените. Дъщерята на Реймънд разказа за сексуалното насилие и най-накрая дойде ред на най-ужасната част.
Картината оживя пред очите на пастор Майър. Дорис ясно си спомняше всичко — нима можеше да забрави подобно нещо? За прогонването на кошмарите щеше да е необходимо цялото умение на д-р Брайънт. Момичето разказа историята си изключително образно, без да пропуска нищо. Думите щяха да й помогнат да прогони отровата от тялото си. След откровението си Дорис щеше да се почувства по-добре. Баща й — също. Но Чарлз Майър по необходимост ставаше приемник на ужаса, който другите се опитваха да прогонят. Бяха убити хора. Бяха отнети невинни човешки животи. Две момичета — убити по начин, заслужаващ… „проклятие“ — каза си пасторът с горчивина и гняв.
— Добротата ти към Пам, скъпо дете, е едно от най-храбрите неща, който съм чувал през живота си — каза тихо пасторът, когато Дорис свърши. Самият той бе развълнуван до сълзи. — Бог те е осенил, Дорис. Бог е действал чрез теб, за да покаже добротата ти.
— Мислите ли? — попита тя и се разрида неудържимо.
Сега вече пасторът трябваше да стане и той коленичи пред бащата и дъщерята и пое ръцете на момичето в своите.