— Да, липсата на доказателства. Разполагаме само с чудесен мотив.
Свечеряване. За всички в лагера — освен за Кели — бе изминал още един досаден ден. Плацът се бе превърнал в тресавище, осеяно с малки и големи локви дъждовна вода. Войниците цял ден се бяха опитвали да го подсушат. Дежурните на вишките постоянно променяха положението си, за да се предпазят от вятъра. Подобно време определено влияе на хората. Почти никой не обича да се мокри. Влагата прави човек раздразнителен, притъпява мисленето му и го отегчава, още повече пък ако е на пост. В Северен Виетнам дъждът означаваше по-малко въздушни атаки и следователно по-голямо отпускане. Топлото време стимулираше облаците, увеличаваше влажността им, а те на свой ред бързаха да върнат влагата обратно на земята.
„Какъв скапан ден“ — вероятно си казваха часовите по време на вечерята. Сигурно всички кимаха утвърдително и се навеждаха над чиниите си, вторачваха се навътре, а не навън. Дърветата също бяха мокри. За разлика от сухите листа влажните поглъщаха шума. Нямаше да има и сухи съчки, които да пращят. Влажният въздух щеше да поглъща шума, вместо да го разпространява. С една дума, всичко бе идеално.
Кели се възползва от тъмнината, за да се поразкърши. Тялото му бе схванато от продължителното обездвижване. Той седна под храста, избърса влагата от лицето си и хапна малко концентрирана храна. Изпразни цяла манерка вода в гърлото си и протегна ръце и крака. Виждаше въображаемата линия, зад която започваше територията на лагера, и се надяваше морските пехотинци да не натиснат спусъка, когато побегне към тях. В двадесет и един нула нула Джон проведе последния си радиосеанс.
„Светлозелено — записа свързочникът на листа си. — Обстановката е нормална.“
— Това е всичко. Повече не ни трябва — каза Максуел и огледа хората около себе си. Всички кимнаха.
— Четвъртата фаза на операция ЗЕЛЕН ЧИМШИР започва в двадесет и един нула нула. Капитан Франкс, подайте сигнал към „Нюпорт нюз“.
— Тъй вярно, сър.
Хеликоптерните екипажи облякоха защитните си костюми и се отправиха да подготвят машините за излитане. Когато излязоха на палубата, откриха, че няколко матроси от „Огдън“ почистват прозорците на вертолетите. Морските пехотинци също се подготвяха за тръгване. Оръжието им бе почистено. Пълнителите бяха заредени с нови муниции, току-що извадени от херметизираните сандъци. Войниците започнаха по двойки да мажат лицата си с камуфлажни цветове. Вече нямаше усмивки и шеги. Всички бяха сериозни като актьори пред премиера и деликатната работа по гримирането странно напомняше подготовката на театрално представление. Само един от тях изразяваше безпокойството си.
— По-внимателно с боята под очите, сър — каза Ървин на необичайно непохватния капитан Олби, който страдаше от нормалната командирска треска и имаше нужда от нечия подкрепа.
На самолетоносача „Констелейшън“ инструктажът се водеше от един млад и дребен ескадрилен командир на име Джошуа Пейнтър. Под командата му се намираха четири готови за полет изтребителя „Фантом“ F-4.
— Тази вечер ще прикриваме специална операция. Целта ни са ракетните установки южно от Ханой.
Той продължи да говори, без да знае истинската цел на операцията. Надяваше се тя да си заслужава риска на петнадесетте офицери, които щяха да летят тази вечер с него. И това бе само неговата ескадрила. От „Констелейшън“ щяха да излетят и десет „Интрудър“ А-6, както и повечето от останалите самолети с цел да вдигнат възможно най-голям електронен шум. На Пейнтър му се искаше да вярва, че операцията е наистина толкова важна, колкото твърдеше адмирал Подулски. Нападението на ракетни установки земя-въздух не беше от най-приятните занимания.
„Нюпорт нюз“ се намираше на двадесет и пет мили от брега и напредваше към него, за да заеме позиция между „Огдън“ и сушата. Разрушителят бе с изключени радари и бреговата охрана надали знаеше точното му местоположение. След последните няколко дни северновиетнамците бяха станали по-внимателни в използването на бреговите си радари. Капитанът седеше в креслото си на мостика. Той погледна часовника, отвори плика в скута си и бързо прочете заповедите, които от две седмици събираха праха в сейфа му.
— Хм — изръмжа на себе си той и после добави по-високо: — Господин Шуман, предайте на механиците да подготвят за работа първи и четвърти котел. Искам възможно най-бързо да вдигнем пълна мощност. Тази вечер трябва да се носим като сърф по вълните. Предайте почитанията ми на помощник-капитана, артилерийския офицер и старшините. Нека веднага се явят в каютата ми.