Е, може би сега хората от Филаделфия щяха да разберат колко важна е ролята му. Операцията на Хенри буксуваше и той щеше да поеме нещата в свои ръце. „Еди Морело не е случаен човек“ — мислеше си Еди и подклаждаше огъня на собственото си его, докато караше по път 40 към Абърдийн.
„Онзи идиот не може да проведе собствената си операция и да подбере надеждни хора. Казах му на Тони, че онзи е твърде хитър, за да не се хване в капана, че не е сериозен бизнесмен… О, не, много е сериозен. По-сериозен е от теб, Еди. Хенри ще е първият негър, приет във фамилията. Ти само гледай. Тони ще го направи… Но не можа да го направи за теб, нали? Собственият ти братовчед не си помръдва и малкото пръстче за теб, и то след като именно ти го свърза с Хенри. Скапаната сделка въобще нямаше да стане, ако не бях аз. Аз я осъществих тази сделка, но въпреки това не мога да вляза във фамилията.“
— Мамка му! — изръмжа той срещу един червен светофар. „Някой се опитва да провали операцията на Хенри и молят мен да проуча въпроса. Сякаш Хенри не може сам да се сети какво става. Вероятно все пак не може и въобще не е толкова умен за колкото се мисли. И сега какво — вмъква се между мен и Тони.“
„Ето за това е цялата работа, нали? — помисли си Еди. — Хенри иска да ме откъсне от Пиаджи, също както ни настрои срещу Анджело. Анджело бе първата му връзка. Анджело го запозна с мен… Аз го запознах с Тони… Аз и Тони държим връзката с Филаделфия и Ню Йорк… Двамата с Анджело сме служили просто за връзка… Анджело бе по-слабият… и отиде по дяволите…“
„Двамата с Тони представляваме друга връзка…“
„Но той има нужда само от единия, нали? Само от една връзка с останалата част на екипа.“
„Иска да ме раздели от Тони…“
„Мамка му.“
Морело затършува из джоба си за цигара и я запали със запалката на кадилака кабриолет. Бе свалил гюрука. Еди обичаше слънцето и вятъра. Сега му се струваше, че е излязъл с лодката си за риба. Освен това сваленият гюрук му даваше по-добра видимост. Не му бе хрумнала мисълта, че така могат по-лесно да го забележат и проследят. На пода до него стоеше малко кожено куфарче. Вътре имаше шест килограма чиста стока. Бяха му казали, че Филаделфия е доста закъсала и там сами щели да подготвят материала за употреба. Обещаваха големи пари. Същото куфарче сега пътуваше към него, пълно с не по-дребни от двадесетдоларови банкноти. Щеше да се срещне с двама души. Нямаше защо да се безпокои. Те бяха професионалисти и връзката им датираше отдавна. Нямаше защо да се тревожи и от обир, но въпреки това пистолетът му бе затъкнат в панталона под разпасаната риза. Еди го носеше на колана си — най-удобното място.
„Трябва добре да обмисля всичко“ — каза си Морело. Може би току-що бе открил истинската причина. Хенри ги манипулираше. Хенри манипулираше целия екип. Някакъв глупак се опитваше да ги надхитри.
И успяваше. Вероятно сам бе пречукал хората си. Той обичаше да се забавлява с жени — особено с бели. „Това е напълно в стила му“ — реши Морело. Всички си приличаха. Сигурно се мислеше за много умен. Е, всъщност наистина бе доста умен. Но не достатъчно. Вече не. Нямаше да е трудно да обясни ситуацията на Тони. Еди бе сигурен в това. Щеше да продаде стоката и да се върне. Трябваше да вечеря с Тони и да говори спокойно и разумно. Тони обичаше това. Сякаш бе учил в Харвард или някъде на майната си. Сякаш бе скапан адвокат. После щяха да се справят с Хенри и да поемат операцията в свои ръце. Това си бе просто бизнес и хората му щяха да приемат свършения факт. Те сигурно не бяха влезли в играта просто от любов към Хенри. Играеха за пари, както и всички други. След това Еди и Тони щяха да сложат ръка на операцията и Еди Морело щеше да влезе във фамилията.
Точно така. Сега вече всичко си дойде по местата. Еди погледна часовника си. В уреченото време кадилакът му спря на полупразния паркинг пред малък ресторант. Заведението бе старомодно и се намираше в стар железопътен вагон — железопътната компания „Пенсилвания рейлроуд“ бе съвсем близо. Еди си спомни първата си вечеря в ресторант. Бяха двамата с баща му и отидоха в точно такъв железопътен вагон, от който се виждаха преминаващите отвън влакове. Спомените го накараха да се усмихне. Той извади нова цигара и я потупа върху арматурното табло.