— Струва ми се, че трябва да вдигнем мерника с петдесет и седем милиметра нагоре. Виждам дори и хората по брега.
Определящото разстоянието до целта устройство вече показваше нужните цифри. Старшина Кели настрои апаратурата изключително внимателно. Данните бяха подадени към централната огнева рубка. Само десет секунди по-късно осем оръдия изтрещяха. Последваха ги още петнадесет и зенитната установка се превърна в облак от кал и огън.
— Първият залп попадна в целта. Обект „Алфа“ е унищожен.
Старшината започна подготовката за следващия залп. Също като капитана и той скоро щеше да се уволни. Може би това бе едно от последните им забавления.
Тътенът долетя като далечна гръмотевица, но не можеше да бъде сбъркан с природно явление. Най-изненадващото бе липсата на всякаква реакция в лагера. С помощта на бинокъла Кели видя как часовите извръщат глави и вероятно си разменят забележки, но нищо повече. В крайна сметка страната се намираше във война и неприятните шумове бяха нещо нормално. Особено пък онези, които приличаха на далечна гръмотевица. Очевидно боят се водеше твърде далеч, за да представлява заплаха за часовите. Не се виждаха дори и отблясъците. Честно казано, Кели очакваше, че поне един-двама офицери ще излязат навън, за да видят какво става. На тяхно място той вероятно би го направил. Но те не мислеха така.
Още деветдесет минути.
Морските пехотинци се насочиха към задната част на кораба, понесли снаряжението си. Само неколцина моряци бяха излезли да ги наблюдават. Когато стигнаха до площадката за излитане, Олби и Ървин ги преброиха и ги насочиха към хеликоптерите.
Последните изпращачи бяха Максуел и Подулски. И двамата бяха облечени в най-износените си и протъркани маскировъчни униформи. Бяха ги носили по време на бойни акции и ги свързваха с приятни спомени и добър късмет. Дори и адмиралите бяха суеверни. Морските пехотинци за пръв път видяха, че бледият адмирал — така го наричаха помежду си — е награден с Медал на честта. Отличието привлече много погледи и няколко почтителни кимвания, на които напрегнатото му лице отвърна.
— Готово ли е всичко, капитане? — попита Максуел.
— Да, сър — отвърна спокойно Олби въпреки нервността си. Часът бе настъпил. — Ще се видим след около три часа.
— Успешен лов.
Максуел се изпъна като струна и отдаде чест на по-младия мъж.
— Изглеждат много впечатляващо — забеляза Ритър. Той също бе облякъл маскировъчна униформа, за да не се различава от другите. — О, за бога, дано успеят.
— Даа — въздъхна Гриър.
Корабът се обърна по посока на вятъра. Няколко матроси с прожектори в ръце се приближиха към хеликоптерите, за да им помогнат при излитането. Един по един двата големи „Сикорски“ се издигнаха, задържаха се няколко секунди неподвижно във въздуха и се обърнаха на запад към брега и операцията.
— Сега всичко е в техните ръце.
— Те са способни момчета, Джеймс — каза Подулски.
— Този Кларк също е доста впечатляващ. Най-важното е, че е умен — забеляза Ритър. — С какво се занимава в цивилния живот?
— Подочух, че напоследък не прави нищо. Защо?
— При нас винаги има място за човек, който мисли, докато ходи. Момчето има мозък в главата си — повтори Ритър и се отправи обратно към надстройката.
Екипажите на кобрите извършваха последни проверки. Те щяха да излетят след четиридесет и пет минути.
— ЗМИЯ, тук ЩУРЕЦ. Графикът се спазва. Потвърди.
— Отлично! — каза тихо Кели.
Той изчука три дълги тирета на ключа си и получи две в отговор. „Огдън“ току-що бе съобщил, че операцията е в ход, и бе получил потвърждението му.
— Още два часа до свободата, момчета — каза той на затворниците в лагера. Фактът, че не всички хора в лагера щяха да се почувстват свободни, не го засягаше.
Кели изяде последното блокче концентрирана храна и прибра обвивката в джоба на униформата си. После се измъкна от укритието. Наоколо цареше мрак и Джон можеше да си го позволи. Той се пресегна към храста и се опита да заличи всички следи от присъствието си. Подобна операция можеше да се повтори, но дори и да не станеше нужда от това, другата страна не трябваше да научава какво се е случило. От напрежение най-накрая му се допика. Джон се почувства като малко дете и го напуши смях, но в края на краищата през деня бе изпил два литра вода.