Кели отново започна да действа инстинктивно, както и при изстрела. Той удари руснака по главата с приклада си и се обърна да претърси майора. Всички листи и документи на часа смениха притежателя си. Едното око на виетнамеца го гледаше и в него все още искреше живот.
— Животът е мръсна работа, нали? — каза студено Кели и погледът на жертвата му изгасна. — Какво, по дяволите, да правя с теб? — запита се гласно Джон и насочи вниманието си към руснака. — Ти измъчваше нашите момчета, нали?
Той се наведе, отвори пакета и намери цял наръч листи. Те дадоха отговор на въпроса му, тъй като съветският полковник бе неспособен да го направи.
„Мисли бързо, Джон. Хеликоптерът е близо.“
— Видях лъча от фенерчето! — каза помощник-пилотът.
— Спускаме се.
Пилотът караше своя „Сикорски“ с най-голямата възможна скорост. На двеста метра от поляната той дръпна рязко лоста към себе си и хеликоптерът бързо преустанови движението си напред. Маневрата бе перфектна и вертолетът увисна във въздуха на метри от светещия лъч на фенерчето. Спасителният хеликоптер застана на метър над земята, блъскан от вятъра. Пилотът се бореше с всички сили да задържи хеликоптера в равновесно положение и това му попречи бързо да възприеме информацията, подавана от очите му. Той вече бе видял човека, когото трябваше да спаси, но…
— Наистина ли там долу има двама души? — попита пилотът по разговорката.
— Давай, давай, давай! — отвърна му нечий глас. — Обектът е на борда, тръгвай!
— Веднага се махаме от това проклето място!
Пилотът издигна хеликоптера, натисна рулевия педал и пусна носа леко надолу. Вертолетът се насочи към реката и набра скорост. „Не трябваше ли да взема само един човек?“ Пилотът прогони мислите си. Сега трябваше да управлява машината си, а до морето и безопасността имаше цели тридесет мили.
— Кой, по дяволите, е този? — попита Ървин.
— Стопаджия — надвика шума от мотора Кели и поклати глава.
Ървин разбра, че обясненията са дълги и сложни, и реши да почака. Сержантът подаде манерка с вода на господин Кларк и Джон я пресуши. Когато утоли жаждата си, цялото му тяло изведнъж се разтрепера. Пред екипажа на хеликоптера и петимата морски пехотинци Кели се разтресе, сякаш се намираше на Северния полюс. Той се сви на топка и стисна автомата си, докато Ървин не го взе и го почисти. Сержантът видя, че господин Кларк е стрелял. После щеше да разбере защо и по какво. Въоръжените пехотинци до вратата оглеждаха речната долина, докато хеликоптерът трещеше само на сто метра над виещата се водна ивица. Противно на очакванията им пътуването мина без инциденти. Явно през тази нощ нищо не протичаше според предварителните прогнози. Всички искаха да знаят защо операцията се е провалила. Човекът, когото току-що бяха качили на борда, знаеше отговора. Но кой, по дяволите, бе другият с него. Униформата му поразително приличаше на руска. Двама морски пехотинци завързаха ръцете на непознатия, а трети се погрижи за пакета му.
— Първи спасителен хеликоптер се намира над морето. ЗМИЯ е на борда. Край.
— Първи хеликоптер, тук ЩУРЕЦ. Приехме съобщението ти. Оставаме на подслушване. Край. — Олби вдигна глава. — Е, мисля, че това е всичко.
Подулски прие неуспеха най-тежко от всички. Операция ЗЕЛЕН ЧИМШИР бе негова идея от самото начало. Успехът й можеше да промени всичко. Можеше да отвори вратата за други операции, да промени хода на войната. Смъртта на сина му нямаше да изглежда така безсмислена. Каз огледа останалите. На устата му бе въпросът не могат ли да опитат отново, но Подулски знаеше, че е безсмислено. Край. Това бе горчива перспектива и още по-горчива действителност за човек, служил на втората си родина почти тридесет години.
— Тежък ден, а? — попита Франк Алън.
Лейтенант Марк Шарън изглеждаше удивително свеж за човек, застрелял престъпник и изтърпял неприятния разпит веднага след това.
— Проклет глупак. Не трябваше да става така — отвърна Шарън. — Предполагам, че идеята за почивка във „Фолс роуд“ просто не му е допадала — добави лейтенантът, като имаше предвид щатския затвор на Мериленд. Той се намираше в предградията на Балтимор и имаше толкова мрачен вид, че всички го наричаха „Замъка на Франкенщайн“.
Алън нямаше много теми за разговор с инспектора от отдел „Наркотици“. Процедурата в случая бе точна и ясна. Шарън щеше да получи отпуск по административен ред в размер на десет работни дни, докато станеше ясно, че стрелбата му не е противоречала на полицейските инструкции за употреба на „смъртоносна сила“. Това си беше чист двуседмичен платен отпуск, но вероятно на Шарън щеше да му се наложи да изтърпи нови разпити. Но предвид обстоятелството, че няколко полицаи бяха свидетели на случката, разпитите надали щяха да бъдат тежки.