— Разбрах за случая, Марк — каза му Алън. — Прочетох и предварителните показания. Струва ми се, че ще се измъкнеш сух. Изплашил ли си го с нещо?
Шарън поклати глава.
— Не, не съм викал, докато не посегна към ютията си. Опитах се да го успокоя, да му покажа, че всичко е наред, но той просто сбърка. Еди Морело умря от глупостта си — забеляза равнодушно лейтенантът, който тайно в себе си тържествуваше, че казва самата истина.
— Е, аз няма да роня сълзи за някакъв си наркотрафикант. Явно денят е успешен за всички.
— Какво имаш предвид, Франк? — попита Шарън и взе една от цигарите на Алън.
— Днес се обадиха от Питсбърг. Изглежда, че имат свидетел на убийството от фонтана, което разследват Ем и Том.
— Сериозно? Това се казва добра новина. И с какво разполагат?
— С човек — от думите на сержанта разбрах, че вероятно става въпрос за момиче, — видял убийствата на Маден и Уотърс. Изглежда, се изповядва пред местния свещеник и той я убеждава да отиде в полицията.
— Страхотно — забеляза Шарън.
Той успя да прикрие побилите го тръпки също така добре, както бе скрил радостта си от първото предумишлено убийство. Налагаше се да разчистят още една каша. С малко повече късмет тя щеше да е последната.
Хеликоптерът проблесна и кацна меко на борда на „Огдън“. Веднага щом се приземи, към него се приближиха хора. Няколко моряци завързаха колелетата с вериги. Отвътре първо излязоха морските пехотинци, доволни, че отново са в безопасност, но и горчиво разочаровани от изминалата нощ. Връщаха се точно навреме. Според оперативния план сега трябваше да са кацнали заедно със спасените затворници. Войниците бяха очаквали този миг също както победилият отбор очаква да се прибере тържествуващ в съблекалнята. Но сега бе различно. Бяха изгубили играта, макар все още да не знаеха защо.
Ървин и един морски пехотинец изнесоха на ръце от хеликоптера някакъв човек, който искрено изненада адмиралите. После се появи Кели. Пилотът на хеликоптера също гледаше с разширени от учудване очи. Той ясно бе видял двете тела на поляната. Но изненадата бе победена от облекчението, че е приключила още една — макар и полууспешна — мисия над Северен Виетнам.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Максуел, докато корабът сменяше курса си с източен.
— Момчета, хайде да вкараме този човек вътре! — обади се Ритър.
— Той е в безсъзнание, сър.
— Тогава повикайте лекар — заповяда Ритър.
За разговора избраха една от многобройните празни каюти на „Огдън“. Позволиха на Кели единствено да измие лицето си. Военният лекар прегледа руснака и съобщи, че е здрав, макар и в безсъзнание. И двете зеници реагираха на светлината. Нямаше мозъчно сътресение. Двама морски пехотинци останаха до пленника.
— Четири камиона — каза Кели. — Отидоха направо в лагера. Цяла рота подкрепление. Веднага започнаха да се окопават и изпратиха разузнавателен отряд в джунглата. Трябваше да се разкарам.
Гриър и Ритър си размениха красноречиви погледи: „Не може да е съвпадение.“
Кели погледна Максуел.
— Господи, съжалявам, сър. — Той направи пауза. — Не можех да дам зелена улица на операцията. Трябваше да напусна хълма, защото поставяха постове наоколо. Имам предвид, дори и да бяхме в състояние да се справим с тях…
— Имахме два бойни хеликоптера, забрави ли? — изръмжа Подулски.
— Мълчи, Каз — предупреди го Джеймс Гриър.
Преди да отговори на обвинението, Кели продължително изгледа Подулски.
— Шансовете за успех бяха нулеви, адмирале. Вие ми поръчахте да наблюдавам лагера, за да можем да проведем операцията във възможно най-малък мащаб, нали? Ако имахме повече хора, може би щяхме да успеем. Екипът, атакувал Сонг Тай, сигурно щеше да се справи. Без съмнение картината щеше да е доста кървава, но те са разполагали с достатъчно огнева мощ, за да успеят. Още повече, ако бяха нападнали директно, както и са се опитали да го направят тогава. — Кели отново поклати глава. — Ние нямаше да се справим.
— Сигурен ли си? — полита Максуел.
Джон кимна.
— Да, сър, дяволски съм сигурен.
— Благодаря ви, господин Кларк — обади се тихо капитан Олби, който знаеше, че чува самата истина.