Кели продължи да седи все още напрегнат от събитията през изминалата нощ.
— Добре — намеси се след момент Ритър. — А какво ще кажете за госта ни, господин Кларк?
— Сбърках — призна Кели и обясни как колата се е приближила твърде близо до него. После бръкна в джоба си и подаде всички документи. — Убих шофьора и командира на лагера, май че беше такъв. Руснакът също има доста хартия. Сметнах, че не е разумно да го оставя там. Помислих си, че… може да ни е от полза.
— Бележките са на руски — съобщи Ървин.
— Дай да ги видя — нареди Ритър. — Аз говоря доста добре руски.
— Ще ни трябва и човек, който знае виетнамски.
— Аз мога да намеря — каза Олби. — Ървин, доведи сержант Чалмърс.
— Слушам.
Ритър и Гриър се приближиха към масата в ъгъла.
— Боже Господи — възкликна оперативният офицер, докато прелистваше ръкописните бележки. — Това момче е събрало доста… Рокосовски? Той в Ханой ли е? Ето го резюмето.
Сержант Чалмърс, който бе разузнавач, започна да преглежда документите, взети от майор Винх. Всички останали чакаха шпионите да свършат работата си.
— Къде съм? — попита Гришанов на руски.
Той се опита да свали превръзката от очите си, но не можа да помръдне ръце.
— Как се чувствате? — отвърна на въпроса му с въпрос един глас на същия език.
— Колата се блъсна в нещо. — Гласът млъкна. — Къде съм?
— Намирате се на борда на американския кораб „Огдън“, полковник — отвърна на английски Ритър.
Завързаното тяло изведнъж замръзна и пленникът незабавно каза на руски, че не разбира английски.
— Тогава защо някои от бележките ви са на английски? — попита Ритър.
— Аз съм съветски офицер и нямате право да…
— А нима вие имате право да разпитвате американски военнопленници и да заговорничите да ги убиете, другарю полковник?
— Какво искате да кажете?
— Приятелят ви, майор Винх, е мъртъв, но докладите му са у нас. Предполагам, че сте приключили с разпитите си, нали? И сега северновиетнамците се опитват да измислят най-удобния начин, по който да се отърват от военнопленниците. Да не би да искате да ми кажете, че не знаете за това?
Ругатнята, която излезе от устата на руснака, бе особено груба, но в гласа личеше искрена изненада и Ритър се заинтересува от нея. Човекът пред него бе в твърде окаяно състояние, за да се преструва майсторски. Оперативният офицер от ЦРУ погледна Гриър.
— Трябва да прочета още нещо. Искаш ли да правиш компания на този приятел?
Единственото хубаво нещо за Кели тази нощ бе, че капитан Франкс все още имаше нещичко от запасите на авиаторите. След като приключи с доклада си, той намери капитанската каюта и обърна три чаши. Освободен от психическото напрежение, Кели бе повален от физическата умора. Трите питиета сломиха силите му и след един душ той се строполи в леглото си.
Бе решено „Огдън“ да продължи по курса си към Субик Бей с двадесет възла скорост. Големият кораб се превърна в смълчано място. Екипажът, подготвен за важни и драматични събития, тежко преживя неуспеха. Корабният живот продължи постарому, вахтите се сменяха, но единственият шум в столовата се вдигаше от приборите и подносите. Нямаше ги шегите и забавните истории. Най-тежко обаче прие нещата специално пристигналият за операцията медицински персонал. Тъй като нямаха никакви пациенти, а следователно и никаква работа, лекарите и санитарите просто се мотаеха напред-назад. Преди обяд хеликоптерите отлетяха — кобрите за Дананг, а спасителните „Сикорски“, обратно на самолетоносача. Разузнавачите се върнаха към старите си задължения да претърсват ефира за радиопредавания и да се опитват да открият нова операция на мястото на старата.
Кели се събуди едва в осемнадесет нула нула. След като се изкъпа, той слезе долу в помещението на морските пехотинци. Смяташе, че им дължи обяснение. Някой трябваше да им го даде. Момчетата си стояха там. Дори макетът на лагера бе все още на масата.
— Намирах се точно тук — каза Кели, като видя лепенката с двете изрисувани очи на нея.
— Колко бяха нехранимайковците?
— Четири камиона. Пристигнаха по този път и спряха тук — обясни Кели. — Започнаха да окопават картечниците си тук и тук. Изпратиха хора на хълма ми. Точно преди да тръгна, видях, че една група се насочва насам.
— Божичко — забеляза един сержант. — Точно по пътя, по който трябваше да дойдем.
— Да — потвърди Кели. — Както и да е, затова отмених операцията.
— Откъде са разбрали, че трябва да изпратят подкрепления? — попита един ефрейтор.
— Това вече не е по моята част.