Санди взе ръката му и нежно се усмихна:
— По-рано се страхувах от теб.
— Защо? — попита искрено изненадан Кели.
— Заради нещата, които вършиш.
— Никога не бих ти причинил зло — каза той, без да вдига поглед. Мисълта, че Санди се е страхувала от него, го караше да се чувства още по-зле.
— Сега вече знам.
Въпреки думите й Кели изпитваше нужда да обясни всичко. Той искаше Санди да разбере и не осъзнаваше, че тя вече го бе сторила. Как да го направи? Да, наистина бе убивал хора, но заради точно определена причина. Как се бе превърнал в това, което е? Със сигурност заслуга имаха тренировките. Усилните месеци, прекарани в Коронадо, силите и времето, хвърлено, за да придобие автоматични реакции и нещо по-смъртоносно — да се научи на търпение. Заедно с това се бе появил и новият светоглед, който обясняваше необходимостта да се убиват определени хора. Причините доведоха със себе си и морален кодекс, който всъщност бе разновидност на наученото от баща му. Действията му трябваше да имат цел, обикновено посочвана от други, но мозъкът му бе достатъчно пъргав, за да взема собствени решения, да прилага кодекса си в различна обстановка. Да го прилага внимателно, но все пак да го прилага. Кели бе продукт на множество обстоятелства и влияния и понякога изненадваше и самия себе си. Някой трябваше да опита и често той бе най-подходящ за…
— Ти обичаш прекалено много, Джон — каза тя. — Приличаш на мен.
Думите го накараха да вдигне глава.
— В отделението всеки ден губим пациенти и аз мразя това. Мразя да съм там, където животът си отива. Мразя да гледам разплакани семейства и да знам, че не можем да спрем сълзите им. Правим всичко възможно. Професор Роузън е прекрасен хирург, но не винаги печелим, а аз мразя загубите. В случая с Дорис ние бяхме спечелили, Джон, но някой открадна победата ни. И този „някой“ не бе болест или автомобилна катастрофа. Той го направи нарочно. Тя беше една от моите пациенти, но някой уби нея и баща й. Така че наистина те разбирам. Честна дума.
„За бога, тя наистина разбира… дори по-добре от мен.“
— Всички, свързани с Пам и Дорис, всички вие сега сте в опасност.
Санди кимна.
— Сигурно си прав. Тя ни разказа за Хенри и знам що за човек е той. Ще ти кажа всичко, което чух.
— Наистина ли разбираш за какво ще използвам тази информация?
— Да, Джон, разбирам. Моля те, внимавай. — Тя замълча за миг и му каза защо. — Искам да се върнеш.
32.
ЖЕРТВАТА Е У ДОМА
Единствената полезна информация, пристигнала от Питсбърг, бе име: „Санди“. Санди бе закарала Дорис у дома й. Детективите разполагаха само с една думичка, която дори и не бе истинско име, но случаите често се решаваха и от по-малко. Беше все едно да дърпаш струна: понякога струната се скъсва, но понякога издава нужния тон. Някой на име Санди — женски глас, млад. Тя бе затворила, без да каже нищо повече, макар че надали имаше някаква връзка с убийците. Престъпникът можеше да се върне на местопрестъплението — както често се случваше, — но не и чрез телефонно обаждане.
Къде пасваше това име? Райън се облегна в стола си, заби поглед в тавана и тренираният му мозък започна да оглежда всичко, научено досега.
Най-вероятното предположение бе, че Дорис Браун е имала директна връзка с организацията, убила Памела Маден и Хелън Уотърс и включваше Ричард Фармър и Уилям Грейсън. Джон Терънс Кели, бивш член на групите за подводна диверсия и вероятно бивш „тюлен“, някак си бе спасил Памела Маден. Няколко седмици по-късно се обадил на Франк Алън, без да му каже нищо съществено. Впоследствие Джон Кели бе допуснал някаква фатална грешка — най-вероятно резултат на глупостта му, — коствала живота на Памела Маден. Райън все още не можеше да пропъди от съзнанието си снимките на трупа. Кели също бе пострадал лошо в инцидента. „Бивш командос, чиято приятелка е била жестоко убита“ — припомни си Райън. После петима пласьори бяха избити с майсторство, на което бе способен само Джеймс Бонд. Плюс едно непредвидено убийство, което убиецът бе извършил, за да предотврати уличен грабеж. Мотивите му за това бяха неизвестни. Ричард Фармър — „Рик“? — убит с нож, бе втората вероятна проява на емоции. „Първата не се брои“ — напомни си Райън. Уилям Грейсън — вероятно отвлечен и убит. Дорис Браун — вероятно спасена същата нощ, лекувана в продължение на няколко седмици и върната у дома. Това означаваше, че в случая са намесени медицински лица, нали? Вероятно. „Може би“ — поправи се детективът. Невидимия… сигурно бе в състояние да го свърши и сам. Дорис бе момичето, сресало косата на Памела Маден. Имаше връзка.