„Спри се.“
Кели бе спасил Маден, но бе помогнал и в лечението й. Професор Сам Роузън и жена му, също лекар. Значи Кели намира Дорис Браун и я завежда при кого? Това бе отправна точка! Райън вдигна слушалката.
— Ало.
— Докторе, обажда се лейтенант Райън.
— Не знаех, че съм ви дал номера на директния си телефон — каза Фарбър. — Какво има?
— Познавате ли Сам Роузън?
— Професор Роузън? Разбира се. Той е шеф на отделение и прекрасен хирург. От световна класа. Не се виждаме много често, но ако ви потрябва неврохирург — обърнете се към него.
— А жена му?
Райън чу как лекарят всмуква от лулата си.
— Познавам я доста добре. Тя е фармаколог и работи в изследователската лаборатория отсреща. Занимава се и с отделението ни за наркомани. Аз също помагам там и…
— Благодаря — прекъсна го Райън. — Искам да ви питам за още едно име — Санди.
— Санди коя?
— Знам само това — призна лейтенантът.
Той ясно си представи замисленото изражение на доктор Фарбър, облегнат във високия си кожен стол.
— Чакайте да изясним нещата дотук. Правилно ли разбирам, че искате от мен да проверя двама колеги като част от криминално разследване?
Райън набързо прецени перспективите на една евентуална лъжа. Човекът от другата страна на линията бе психолог. Работата му бе да чете хорските мисли и той умееше да я върши добре.
— Да, докторе, точно това искам — отвърна детективът след достатъчно дълга пауза, за значението на която лекарят можеше да се досети.
— Тогава ще трябва да ми обясните по-подробно — каза спокойно Фарбър. — Двамата със Сам не сме много близки, но съм сигурен, че той никога не би причинил зло на друго човешко същество. Сара пък е същински ангел в работата си с децата тук. Заради тях тя зарязва важна изследователска работа, която може да й донесе голяма репутация.
В този момент Фарбър се сети, че през последните две седмици д-р Роузън бе отсъствала прекалено много.
— Докторе, опитвам се да получа някаква информация. Нямам никакви основания да смятам, че който и да е от двамата е извършвал някакви противозаконни действия.
Думите на Райън прозвучаха ужасно формално и той го знаеше. Може би трябваше да опита друга тактика, която също не бе далеч от истината:
— Ако подозренията ми са правилни, тях вероятно ги грози опасност, за която не знаят.
— Изчакайте пет минути — каза Фарбър и прекъсна връзката.
— Не беше зле, Ем — похвали го Дъглас.
Райън се чувстваше така, сякаш лови на дънна въдица, но вече бе опитал почти всичко друго. Петте минути, преди телефонът да иззвъни отново, му се сториха ужасно дълги.
— Райън.
— Фарбър е. В неврохирургията няма лекари с подобно име, но има една медицинска сестра. Казва се Сандра О’Тул. Тя е старша сестра на отделението. Не я познавам лично. Сам има много високо мнение за нея. Поне така ми каза секретарката му. Напоследък е правила някакво специално проучване за него. Написал го е в разчетите за заплатите.
Фарбър вече сам бе направил връзката. Сара бе отсъствала от клиниката точно по същото време. Докторът реши да остави това разкритие на полицаите. Вече бе отишъл достатъчно далеч — твърде далеч. В крайна сметка ставаше въпрос за колегите му, а това съвсем не бе игра.
— Кога точно е отсъствала? — попита непринудено Райън.
— Преди две-три седмици за десет дни.
— Благодаря ви, докторе. Ще ви се обадя отново.
— Връзка — забеляза Дъглас, след като Райън затвори телефона. — На колко искаш да се обзаложим, че двамата с Кели се познават?
Въпросът бе по-скоро в сферата на пожеланията, отколкото на твърдо установените факти. Сандра бе често срещано име. От друга страна, двамата полицаи разследваха безкрайната серия от убийства вече шест месеца без всякакви доказателства и връзки, така че днешното разкритие заблестя като зорница. Проблемът бе, че вече се свечеряваше и идваше време за вечеря със съпругата и децата му. „Джек ще се върне от колежа след около седмица-две“ — помисли си Райън. Синът му му липсваше.
Нямаше лесен начин за организиране на нещата. Санди трябваше да го закара в Куантико. Първото й посещение във военноморска база се оказа кратко, тъй като Кели бързо я насочи към кея. „Вече“ — помисли си той. Човек се връща у дома с правилно настроен режим и веднага трябва да го променя. Санди все още не се бе върнала на магистралата, когато той се отлепи от дока и се насочи към талвега на реката, увеличавайки скоростта възможно най-бързо.
„Санди е не само умна, но и храбра“ — помисли си Кели и отпи от първата си бира от няколко седмици насам. Сигурно бе нормално една медицинска сестра да има добра памет. Хенри явно имаше навика да се разприказва в определени моменти и един от тях бе, когато е с момиче. „Самохвалко — помисли си Кели, — и то от най-големите.“ Той все още не разполагаше с адрес, който да прикрепи към телефонния номер, но знаеше ново име — Тони П-нещо си. „Пийджи“ или нещо подобно. Бял, италианец, кара син линкълн. Джон имаше и доста добро описание на външния му вид. Вероятно свързан с мафията — или неин член, или кандидат за такъв. Освен това Кели бе научил и друго име — някой си Еди, но Санди бе разбрала от вестниците, че човек с това име е убит от полицейски офицер. Местният вестник бе отделил на събитието първата си страница. Кели направи още една крачка в предположенията си: ами ако ченгето бе човекът на Хенри в полицията? Струваше му се странно, че висш служител от полицията може да е замесен в престрелка. „Предположения — реши той, — но си струва да се провери.“ Все още не знаеше как точно. Джон разполагаше с цяла нощ да изготви плана си и с гладкото тяло на реката да отразява мислите му — също както отразяваше звездната светлина. Скоро яхтата подмина мястото, на което бе смъкнал Били на брега. Добре, че поне някой бе прибрал тялото.