Райън допи чая, без да показва задоволството си. Дорис Браун се бе завърнала у дома в Питсбърг на единадесети следобед. Сара Роузън караше буик, който без съмнение имаше лепенка на предното стъкло. Сам Роузън, Сара Роузън, Сандра О’Тул. Всички бяха лекували госпожица Браун. Двама от тях се бяха занимавали и с госпожица Маден. Освен това се бяха грижили и за господин Кели. След месеци безплодни усилия лейтенант Емет Райън най-сетне виждаше светлина в края на тунела. — Ето я — каза дамата и го откъсна от мислите му. Райън се извърна и видя висока привлекателна млада дама с пазарска чанта в ръка.
— Чудя се кой ли е бил мъжът?
— Какъв мъж?
— Беше тук снощи. Може би в крайна сметка си има приятел. Висок като вас, с тъмна коса, голям.
— Какво искате да кажете с това „голям“?
— Ами приличаше на състезател по американски футбол, голям. Но сигурно е добър. Видях, че го прегръща. Това беше снощи.
„Слава богу — помисли си Райън, — че има хора, които не гледат телевизия.“
За далечната стрелба Кели избра 22-калиброва карабина модел „Савидж“, която бе олекотен вариант на пушката „Аншуц“, произвеждана от същата компания. Излезе му доста скъпичка, защото плати сто и петдесет долара за нея. Почти толкова струваше и оптическият мерник „Леополд“. Пушката бе твърде хубава за нуждите на Кели — лов на дребен дивеч. Наистина жалко, че не след дълго трябваше да я захвърли, но още по-жалко щеше да бъде да не използва урока на корабния механик.
Единственото неприятно нещо в убийството на Еди Морело бе, че за сключването на сделката бе изразходвано голямо количество чист хероин. Шест килограма първокласна „стока“ бе отишла в полицейските сейфове. Загубата трябваше да бъде наваксана. От Филаделфия постоянно искаха още, а Ню Йорк показваше значителен интерес след първата доставка. Хенри възнамеряваше да използва кораба за последен път. Сега вече можеше да промени нещата из основи. Тони подготвяше нова лаборатория на по-удобно място. Тя напълно щеше да отговори на успеха, на който Тъкър се радваше. Дотогава обаче се налагаше още веднъж да използва стария начин, макар да не възнамеряваше да го върши собственоръчно.
— Кога? — попита Бърт.
— Тази вечер.
— Става, шефе. Кой ще дойде с мен?
— Фил и Майк.
Двамата нови бяха от организацията на Тони — млади, умни и амбициозни момчета. Те все още не познаваха Хенри и нямаше да бъдат част от неговата мрежа, но можеха да се справят с извънградските доставки и да свършат черната работа — смесване и пакетиране. В техните очи това бе нещо като ритуал по приемане, отправна точка, от която положението и отговорностите им щяха да растат. Тони гарантираше за надеждността им и Хенри прие предложението. Сега двамата с Пиаджи бяха свързани — както с работата, така и с кръвта. Тъкър вече вярваше на Тони и приемаше съветите му. Той възнамеряваше да преустрои дистрибуторската си мрежа и да премахне жените куриери от нея. С това, разбира се, изчезваше и смисълът на живота им. Неприятно, разбира се, но трите провала показваха, че те стават опасни. Жените наистина бяха изиграли важна роля при разработването на бизнеса, но вече не бяха необходими.
Не трябваше обаче да се избързва.
— Колко? — попита Бърт.
— Достатъчно, за да ви създаде работа за известно време. Хенри махна към сандъците с бира. Те бяха препълнени, но точно така трябваше и да бъде. Бърт ги отнесе до колата си. Помощникът на Хенри се държеше като истински бизнесмен — нито много свободно, нито пък напрегнато. Може би Бърт щеше да се превърне в негов заместник. Той бе лоялен, държеше се почтително, показваше твърдост в нужните моменти и бе доста по-надежден от Били и Рик. Освен това имаше същия цвят на кожата като Тъкър. Мисълта се стори забавна на Хенри. Били и Рик му бяха необходими в началото, тъй като всички основни дистрибутори бяха бели. Съдбата обаче бе уредила нещата. Сега белите момчета сами припкаха при него.
— Вземи и Ксанта.
— Ще имаме доста работа, шефе — възрази Бърт.
— След като свършите, можете да я оставите там. Може би най-добрият начин бе да ги отстранява една по една.
Търпението бе трудно за придобиване качество. Нуждата обаче бе накарала Кели да прибави и тази добродетел към арсенала си. Работата му помагаше. Той затегна дулото в патронника на струга и включи машината на бързи обороти. После с командното колело започна да пробива серия дупки на равни интервали в предните петнадесет сантиметра на дулото. Само след час Кели бе готов и прикрепи оптическия мерник. Оказа се, че модифицираното оръжие е доста точно.