Осъзнаването порази изненадващо силно лежащия в леглото си лейтенант. Той някак си не можеше да се възприеме по този начин. Шарън се виждаше издигнат над всичко това. Той само наблюдаваше и от време на време вземаше участие, но в никакъв случай не бе част от разиграващото се под него. В края на краищата той бе полицаят с най-много поредни успехи в отдел „Наркотици“. Последният, разбира се, бе елиминирането на Еди Морело — вероятно най-добре изпипаната акция в цялата му професионална кариера. Лейтенантът бе застрелял истински пласьор на наркотици — съвсем умишлено, — и то пред очите на шест полицаи. Шефовете му го оправдаха, дадоха му отпуска, а с Хенри се бе разплатил отделно. Всичко изглеждаше като интересна игра, която не бе толкова далеч от задълженията, които почтените граждани му плащаха да върши. Но хората не могат да се откъснат от илюзиите си и в това отношение Шарън не правеше изключение от правилото. Въпросът не бе толкова в това, че полицаят се мислеше за добродетелен, колкото че Хенри му даваше възможност да залавя истински наркотрафиканти и така разчистваше пътя си. Възможността да контролира работата на колегите си детективи му бе позволила да предостави целия местен пазар за наркотици на един-единствен човек, за когото нямаше открито досие в службата си. От своя страна този факт бе дал възможност на Хенри да разшири организацията си и да привлече вниманието на Тони Пиаджи с неговите връзки по източното крайбрежие. Шарън бе казал на Хенри, че скоро ще бъде принуден да позволи на хората си да се ровят в маловажните детайли на операцията му. Тъкър го бе разбрал, вероятно не без помощта на Пиаджи, който бе достатъчно умен, за да схване деликатните подробности на играта.
Но някой бе хвърлил запалена клечка кибрит в тази взривоопасна смес. Информацията, с която Шарън разполагаше, водеше само в една посока, но не стигаше достатъчно далеч. Значи трябваше да събере още, нали? Лейтенантът се замисли за момент и вдигна слушалката. Трябваха му три опита, за да попадне на нужния номер.
— Щатска полиция.
— Обажда се лейтенант Шарън от балтиморската полиция. Опитвам се да се свържа с капитан Джой.
— Имате късмет. Той току-що се върна. Изчакайте.
Следващият глас прозвуча уморено:
— Капитан Джой.
— Здравейте, обажда се лейтенант Марк Шарън от градската полиция. Работя в отдел „Наркотици“. Чух, че сте попаднали на нещо голямо.
— Може и така да се каже.
Шарън чу как човекът уморено и доволно се отпуска в стола си.
— Можете ли да ми опишете ситуацията с няколко думи? Вероятно ще успея да ви бъда полезен с нещо.
— Откъде знаете за случая?
— Обади ми се морякът от бреговата охрана, който ви е закарал дотам — Ореза. Работили сме заедно по два случая. Спомняте ли си за огромното количество марихуана, заловено в една ферма в областта Талбът?
— Вие ли сте го свършили? Мислех си, че е работа на бреговата охрана.
— Наложи се да постъпим така, за да осигуря безопасността на информатора си. Ако искате, можете да им се обадите и те ще потвърдят думите ми. Веднага ще ви дам телефонния им номер. Шеф на станцията е Пол Инглиш.
— Добре, Шарън, печелиш.
— През май прекарах едно денонощие с тях в търсене на човек, който ни се изплъзна. Така и не успяхме да го открием. Нито него, нито лодката му. Ореза твърди…
— Оглозганият от раците скелет — прошепна Джой. — Някой го е потопил на дъното. Изглежда, е постоял там известно време. Можете ли да ми кажете нещо за него?
— Името му вероятно е Анджело Ворано. Живееше в града. Беше дребен пласьор, който се опитваше да се намърда при едрите риби.
Шарън го описа.
— Височината е същата, но ще трябва да проверим зъбите, за да сме сигурни. Добре, помощта си я бива, лейтенант. С какво мога да ви бъда полезен?
— Какво можете да ми кажете? — В продължение на няколко минути Шарън не преставаше да си записва. — А какво ще правите с Ксанта?
— Засега я държим като свидетел с одобрението на адвоката й, разбира се. Ще се погрижим за нея. Изглежда, че си имаме работа с доста жестоки хора.
— Сигурно е така — отвърна Шарън. — Добре, ще видя какво още мога да науча.
— Благодаря за помощта.
— Божичко — възкликна Шарън, след като остави слушалката.
„Бяло момче… голяма бяла яхта.“ Бърт и двамата новаци, явно изпратени от Тони — застреляни в тила. Убийствата в стил „Екзекуция“ все още не бяха излезли на мода в бизнеса с наркотици. Самото хладнокръвие на деянието накара Шарън да настръхне. Но в крайна сметка тук ставаше въпрос не толкова за хладнокръвие, колкото за ефикасност. Също както и пласьорите. Също както и случая, разследван от Том и Ем, за който те искаха да говорят с Кели. Кели бе бял, имаше голяма бяла яхта и не живееше далеч от лабораторията. Твърде много, за да е просто съвпадение.