Единствената добра новина бе, че можеше спокойно да се обади на Хенри. Лейтенантът знаеше всички телефонни постове, подслушвани във връзка с наркотрафик, но телефонът на Тъкър не бе между тях.
— Да?
— Бърт и приятелите му са мъртви — съобщи Шарън.
— Какво е пък това? — попита вече разбуденият глас.
— Чу ме добре. Щатската полиция в Съмърсет ги е открила. Останките на Анджело също са при тях. Лабораторията вече я няма, Хенри. Наркотиците — също. Ксанта е арестувана.
Шарън изпитваше и някакво неясно удоволствие от думите си. Полицаят в него все още бе достатъчно жив, за да не скърби от провала на една незаконна операция.
— Какво, на майната си, става? — извика гласът отсреща.
— Мисля, че имам отговор на въпроса ти. Трябва да се видим.
Преди да се върне в апартамента си, Кели още веднъж мина покрай избраното за позиция място. Хубавата вечеря му бе подействала добре, но все пак се чувстваше изморен. Следобедният сън все още му даваше сили да продължи дългия си ден, но Джон караше фолксвагена главно за да уталожи гнева си. В това отношение шофирането често му помагаше. Вече бе видял човека. Онзи, който бе довършил Пам с връзка за обувки. Мястото тук бе удобно, за да се погрижи за него. Кели никога не бе убивал човек с голи ръце, но сега знаеше, че може да го направи. В продължение на доста време различни специалисти в Коронадо, Калифорния, го бяха учили на това изкуство. Сега само с един поглед в съзнанието на Кели се появяваше нещо като схема — това място за този ход, онова — за другия. Джон вече знаеше, че си струва. Струваше си опасността и последствията… Но това не означаваше, че трябва да ги пренебрегва. Също както и рискуването на живота не значеше пълно отказване от него. Медалът имаше и друга страна.
Но краят вече се виждаше и Джон имаше нужда от план за онова, което лежеше отвъд него. Трябваше да стане още по-предпазлив. Така, значи ченгетата знаеха кой е, но положително нямаха никакви доказателства. Дори и онова момиче Ксанта някой ден да отидеше в полицията, не можеше да го опише. Камуфлажната боя по лицето му се бе погрижила да предотврати това. Единствената потенциална опасност бе, че момичето видя регистрационния номер на яхтата му, когато се отдалечаваше от дока, но и тя не бе толкова голяма. Без веществено доказателство в ръцете си полицаите не можеха да докажат нищо в съда. Знаеха, че мрази определени хора — чудесно. Кели играеше по определени правила. Те следваха други. Общият баланс бе в негова полза.
Джон погледна през прозореца на колата. Той прецени ъгъла и разстоянието и изработи няколко варианта на плана си. Бяха избрали място с доста свободно пространство и малък полицейски трафик. Никой не можеше да ги доближи, без да го видят навреме… Вероятно искаха да са в състояние да унищожат всичко, ако се наложи. Не можеше да се отрече, че подхождаха логично към тактическия си проблем, но имаше и още нещо. Враговете му не бяха се съобразили с друга тактическа обстановка.
„Това не е мой проблем“ — помисли си Кели и подкара към апартамента.
— Всемогъщи Боже…
Роджър Макензи пребледня и внезапно му прилоша. Стояха на верандата на къщата му в Северозападен Вашингтон. Жена му и дъщеря му бяха отишли да си избират есенни дрехи в Ню Йорк. Ритър бе пристигнал в шест и петнадесет, без да го предупреди. Изглеждаше мрачен, напълно в разрез с прохладния приятен утринен ветрец.
— С баща му се познаваме от тридесет години.
Ритър отпи от портокаловия си сок, въпреки че стомахът му протестираше срещу киселината. Бяха изправени пред най-ужасния вид измяна. Хикс бе извършил делото си с пълното съзнание, че ще нарани свои сънародници, на един от които дори знаеше името. Ритър вече бе решил какво да прави, но трябваше да даде време на Роджър да се справи с шока.
— Учихме заедно в Рандолф, а после служихме в една и съща част — продължи да си припомня Макензи и Боб реши да го изчака, въпреки че губеха време. — После заедно сключвахме сделки — завърши Роджър и погледна недокоснатата си закуска.
— Не мога да те виня, че си го пуснал в кабинета си, Роджър, но той е шпионирал за чужда държава.
— Какво искаш да правиш?
— Извършил е престъпление, Роджър — забеляза Ритър.
— Скоро ще напускам. Искат да се включа в предизборния екип, който ще работи в цяла Североизточна Америка.