— Флотският кръст е доста голямо постижение, Джон — обясни Гриър. — Ти показа отлични резултати както в планирането, така и в изпълнението на операция ЗЕЛЕН ЧИМШИР.
Инстинктите и разумът на Кели се вкопчиха един в друг. Проблемът бе, че не знаеше кой за какво се бори. После реши, че все на някого трябва да каже истината.
— Има един проблем, господа.
— Какъв? — попита Ритър.
Кели се пресегна и посочи статията във вестника.
— Може би няма да е зле да прочетете това.
— Вече го направих. И? Някой е сторил услуга на света — забеляза спокойно оперативният офицер. После обаче улови погледа на Джон и гласът му внезапно стана предпазлив: — Продължавай, Кларк.
— Това съм аз, сър.
— Какво искаш да кажеш, Джон? — попита Гриър.
— Досието го няма, господине — каза по телефона чиновникът от архива.
— Какво означава това? — възрази Райън. — Та аз имам копия на някои части от него.
— Можете ли да изчакате за момент? Ще ви свържа с шефа си.
Детективът мразеше паузите в телефонните разговори. Той направи гримаса и погледна през прозореца. Беше позвънил в централния военен архив в Сейнт Луис. Всеки лист хартия, свързан с който и да е мъж или жена, служили в армията, се съхраняваше в надежден и добре охраняван комплекс. Създаването на подобен архив бе странна, но полезна приумица и Райън неведнъж се бе възползвал от нея.
— Ало, казвам се Ирма Рорербах — каза някакъв глас след кратко изщракване.
Детективът веднага си представи пълна бяла жена, седнала зад претрупано с документи бюро.
— Аз съм лейтенант Емет Райън от градската полиция в Балтимор. Трябва ми информация от едно досие, с което разполагате…
— Не е при нас. Служителят току-що ми показа бележката.
— Какво означава това? Знам добре, че нямате право да раздавате досиетата.
— Не е вярно, господине. Има особени случаи и този е един от тях. Досието бе взето и ще бъде върнато, но не знам кога.
— И кой го е взел?
— Не мога да ви кажа.
Тонът на бюрократката издаваше интереса й. Досието бе излязло от архива и що се отнасяше до нея, докато не се върнеше обратно, то просто не бе част от познатата й вселена.
— Знаете, че мога да получа съдебна заповед.
Този ход обикновено стряскаше хората, които не обичаха да са обект на съдийско внимание.
— Разбира се, господине. Мога ли да ви помогна с нещо друго? — Чиновничката бе свикнала с подобно държание. В крайна сметка обаждането от Балтимор и писмото на някакъв съдия, отдалечен на хиляда километра, изглеждаха незначителни проблеми. — Разполагате ли с адреса ни за кореспонденция?
Всъщност Райън не можеше да получи съдебна заповед. Все още не разполагаше с достатъчно материал. Подобни неща по-скоро се уреждаха с разбирателство, отколкото със заповеди.
— Благодаря ви. Ще се обадя пак.
— Приятен ден.
Благопожеланието имаше за цел да изпрати поредната нежелана намеса в работата на чиновничката по дяволите.
„Изнесено. Защо? От кого? Какво, по дяволите, беше толкова различно в този случай?“ Райън обаче добре знаеше, че има доста разлики, и се чудеше дали някога ще успее да научи всичките.
— Ето това сториха с нея — каза им Кели. За пръв път го изричаше гласно и докато изброяваше подробностите от доклада на патолога, му се струваше, че не говори със собствения си глас. — Заради миналото й ченгетата не направиха нищо особено по случая. Успях да измъкна още две момичета. Едното го убиха, а другото… — Той кимна към вестника.
— И защо я пусна?
— Нима трябваше да я убия, господин Ритър? Така щяха да постъпят те — каза Кели, без да вдига очи. — Когато я пуснах да си ходи, се беше пооправила. Нямах време да направя нищо друго и явно преценката ми е била грешна.
— Колко са?
— Дванадесет — отвърна Кели, досещайки се, че Ритър иска да знае точния брой на жертвите.
— Милостиви Боже — забеляза Боб.
Прииска му се да се усмихне. Напоследък се обсъждаше възможността ЦРУ да се включи в операции против разпространението на наркотиците. Ритър бе против. Работата бе достатъчно важна, за да отклони вниманието на хората, длъжни да бдят над националната сигурност на страната, от задачите им. Но не можеше да се усмихне. Положението бе твърде сериозно за усмивки.
— В статията пише, че е имало и двадесет килограма хероин. Вярно ли е?