Десетте килограма, които бе взел от Еди Морело, седяха в картонена кутия на третия рафт, където и трябваше да бъдат. Шарън свали кашона, за да е сигурен. Всеки от десетте еднокилограмови найлонови плика трябваше да бъде разпечатан, проверен и отново запечатан след залавянето му. Човекът от лабораторията, извършил работата, бе поставил само инициалите си върху етикетите, а те лесно можеха да бъдат подправени. Шарън бръкна в ризата и панталоните си и извади десет пакета пудра захар, която имаше същия цвят и плътност като хероина. Отсега нататък само неговият отдел имаше право да се разпорежда с доказателствения материал, а лейтенантът можеше да се погрижи за това. След месец щеше да пусне записка с препоръка за унищожаване на хероина поради приключване на случая. Капитанът щеше да я одобри. Шарън щеше да изсипе захарта в някой канал пред погледите на други полицаи, да изгори торбичките и никой нямаше да разбере нищо. Изглеждаше просто. След три минути лейтенантът от отдел „Наркотици“ излезе от склада.
— Провери ли номерата?
— Да, Хари, благодаря — махна му на излизане Шарън.
— Някой да вдигне скапания телефон — изръмжа Пиаджи.
Кой ли, по дяволите, се обаждаше? Едно от момчетата от Филаделфия отиде до телефона и използва възможността да запали цигара.
— Да? — Той се извърна. — За теб е, Хенри.
— Кой, на майната си, ме търси? — измърмори Тъкър.
— Здрасти, Хенри — каза Кели.
Той бе прерязал кабелите на телефона към външния свят и бе свързал на тяхно място своя. Сега седеше на поста си и можеше да говори само с едно завъртане на шайбата. Изглеждаше доста примитивно, но вършеше работа и Кели бе доволен.
— Кой се обажда?
— Казвам се Кели. Джон Кели.
— И кой си ти, Джон Кели?
— Четирима от вас убиха Пам. Ти остана последен, Хенри — каза гласът. — Другите вече са на небето. Дойде и твоят ред.
Тъкър се извърна и огледа стаята, сякаш очакваше да види притежателя на гласа там. Дали някой не си правеше тъпашки шеги?
— Откъде… откъде знаеш номера? Къде си?
— Достатъчно близо, Хенри — отвърна Кели. — Добре ли си прекарваш там с приятелчетата?
— Виж, не знам кой си…
— Вече ти казах. При тебе е и Тони Пиаджи, нали? Миналата вечер ви видях в ресторанта му. Между другото, хареса ли ти вечерята? Аз останах просто възхитен — присмя се гласът.
Тъкър се изправи и здраво стисна слушалката.
— И какво си намислил, малкият?
— Във всеки случай няма да ви целувам по бузите, малкият. Очистих Рик, Били и Бърт и сега възнамерявам да направя същото с теб. Ще ми направиш ли една услуга? Дай ми да говоря с господин Пиаджи — предложи гласът.
— Тони, по-добре ела тук — каза Тъкър.
— Какво има, Хенри?
Пиаджи с мъка се изправи от стола си. „Толкова съм изморен. Само онези копелета от Филаделфия да имат късмет да не са приготвили парите.“ Хенри му подаде слушалката.
— Кой е?
— Очистих онези две момчета на кораба, които беше дал на Хенри. Другите двама си отидоха тази сутрин.
— Какво, по дяволите, е това?
— Познай.
Линията прекъсна. Пиаджи погледна съдружника си и тъй като не можеше да получи отговор от телефона, реши да попита него:
— Какво, на майната си, става, Хенри?
„Добре, да видим как им е подействало.“ Кели си позволи глътка вода и парченце сникърс. Намираше се на третия етаж на сградата — вероятно изоставен склад, построен от железобетон. Добро скривалище за бомбена атака. Тактическият проблем бе интересен. Не можеше да нахлуе при тях. Дори и да имаше картечница — а той нямаше, — четирима срещу един бе неприятна перспектива. Освен това Кели не знаеше какво го очаква зад онази врата, а и изненадата вече не можеше да му бъде съюзник. Трябваше да опита нещо друго. За пръв път се занима ваше с подобна задача, но хубавото в случая бе, че от мястото си можеше да наблюдава и двете врати на отсрещната сграда. Прозорците от задната страна бяха зазидани. Единствените изходи се намираха пред погледа му на не повече от сто метра и Джон се надяваше противниците му да ги използват. Кели застопори пушката на рамото си, но не погледна през оптическия мерник, а продължи да контролира изходите с поглед.
— Той е — каза тихо Хенри, за да не го чуят другите двама.
— Кой?
— Човекът, който очисти всички онези пласьори, който прати на небето Били и останалите и който разби лабораторията. Той е.