— Наистина ли мислиш, че трябва да купим нови завеси? — попита той.
— Тези не подхождат на мебелите.
— В яхтата? — усмихна се Кели.
— Там е доста сумрачно.
— Сумрачно — повтори той, докато раздигаше масата. — Сега сигурно ще кажеш, че всички мъже са еднакви… — Кели спря по средата на изречението. За пръв път се изтърваваше така. — Съжалявам…
Пам се усмихна дяволито.
— В някои отношения наистина сте еднакви. И стига си си мерил думите толкова внимателно, когато говориш с мен.
Кели се отпусна.
— Добре. — Той я прегърна и я притегли към себе си. — Ако наистина мислиш така…то…
— Ммм.
Тя прие целувката на Кели с усмивка. Ръцете му погалиха гърба й и той не усети сутиена под блузата. Пам се разсмя.
— Чудех се кога ли ще забележиш.
— Свещите блестяха точно в очите ми — оправда се той.
— Свещите наистина бяха хубави, но много миришеха.
Пам имаше право. Вентилацията в бункера бе лоша. Ето още едно нещо, което трябваше да се оправи. Кели погледна към бъдещето, в което го очакваше много работа, и ръцете му се преместиха на по-приятно място.
— Достатъчно ли съм напълняла?
— Въобразявам ли си, или…
— Е, може би съвсем мъничко — призна Пам и сложи ръка върху неговата.
— Трябва да ти купим някои нови дрехи — каза Кели и погледна лицето й, от което се излъчваше увереност.
Пам стоеше на руля и направляваше яхтата по компаса край остров Шарп Лайт. Той се намираше доста на изток от главния канал, но днес в него имаше оживено движение.
— Чудесна идея — съгласи се тя. — Но не познавам магазините. — После погледът й провери курса по компаса, както подобава на всеки добър рулеви.
— Лесно ще познаем хубавите. Трябва само да гледаме паркингите пред тях.
— Какво?
— Ще търсим линкълни и кадилаци, скъпа. Те винаги знаят откъде да си купят хубави дрехи — забеляза Кели. — Тази тактика никога не ме е подвеждала.
Пам се засмя, както бе предвидено. Кели се удивяваше как добре се контролира момичето, въпреки че все още й предстоеше дълъг път.
— Къде ще спим тази вечер?
— На борда — отвърна Кели. — Тук ще сме в безопасност.
Пам едва забележимо кимна с глава, но той обясни за всеки случай:
— Ти си с променена външност, а мен пък въобще не ме познават. Същото се отнася за колата и яхтата ми. Франк Алън не знае как се казваш, нито пък че си жена. Толкова по оперативната сигурност. Трябва да сме в безопасност.
— Сигурна съм, че си прав — обърна се с усмивка Пам. Увереността на лицето й стопляше кръвта в жилите и подхранваше самочувствието му.
— Тази вечер ще вали — забеляза Кели и посочи един отдалечен облак. — Това също е добре. Намалява видимостта. Ние вършехме повечето си операции в дъжда. Хората просто не стоят нащрек, когато са мокри.
— Ти наистина разбираш от тези работи.
— Учил съм в добро училище, скъпа — отвърна с мъжествена усмивка Кели.
След три часа акостираха в пристанището. Кели изнесе цяло представление, докато проверяваше паркинга и стоящия на обичайното си място скаут. Той нареди на Пам да стои долу, докато завърже яхтата, и докара колата до самия док. Както й бе казано, Пам отиде направо в колата, без да се оглежда вляво и вдясно, и Кели потегли веднага. Все още бе рано и те се насочиха извън града, където откриха един търговски център в Тимониум. В продължение на два — за Кели безконечни — часа Пам си избра три хубави костюмчета, за които Кели плати в брой. Тя облече онзи, който най-много хареса на Джон — къса пола и блуза, които отиваха на неговото сако. Кели от дълго време не се бе обличал така, както му се иска.
Вечеряха близо до магазина в един ресторант, който разполагаше с уединени сепарета. Макар да не го каза, Джон имаше нужда от хубава храна. Разбира се, Пам се справяше чудесно с пилетата, но имаше какво още да научи от готварското изкуство.
— Изглеждаш много добре. Искам да кажа, спокойна — уточни той и отпи от кафето си.
— Никога не съм мислела, че ще се чувствам така. Имам предвид, че още не са минали… три седмици, нали?
— Точно така. — Кели остави чашата си. — Утре ще отидем да навестим Сара и приятелите й. След два месеца всичко ще бъде различно, Пам.
Той взе ръката й и си пожела някой ден на третия пръст да стои златна халка.
— Сега вече ти вярвам. Наистина.
— Добре.
— Какво ще правим сега? — попита тя.
Вечерята бе приключила, а до тайната среща с лейтенант Алън оставаха цели часове.
— Просто ще се помотаем с колата.
Кели остави парите на масата и двамата излязоха.