— Открили са я, Джон — каза Роузън.
— Мъртва? — попита Кели, без да вдига поглед. Тонът на Сам вече му бе казал истината. Тя не го изненада, но смъртта на надеждата винаги е трудна.
Сам кимна:
— Да.
— Как?
— Все още не знам. От полицията позвъниха преди няколко минути и аз дойдох веднага да ти кажа.
— Благодаря, приятелю.
„Ако човешкият глас може да звучи празно, то сигурно прилича на това“ — помисли си Сам.
— Съжалявам, Джон. Аз… знаеш какво изпитвах към нея.
— Да, знам. И не си виновен за нищо, Сам.
— Не се храниш — кимна Роузън към подноса с храна.
— Не съм гладен.
— Ако искаш да се оправиш, трябва да възвърнеш силата си.
— Защо? — попита Кели, без да вдига поглед от пода.
Роузън се приближи и го хвана за ръката. Нямаше какво да каже. На хирурга не му достигаха сили, за да погледне Джон в очите. Той вече бе възстановил достатъчно голяма част от историята, за да знае, че приятелят му се самообвинява. Все още обаче не бе разбрал достатъчно, за да може да говори с него за това. Смъртта бе постоянен спътник на професор Сам Роузън. Неврохирурзите се занимават с контузии, засягащи най-деликатната част от човешката анатомия, но лекуването им често не бе в човешките възможности. Въпреки това неочакваната смърт на познат човек не може да бъде понесена лесно от никого.
— Мога ли да направя нещо за теб? — попита той след минута-две.
— Не сега, Сам. Благодаря.
— Може би трябва да извикам свещеник?
— Не, не сега.
— Не си виновен, Джон.
— А кой е виновен? Тя ми вярваше, Сам. Аз изпортих всичко.
— Полицаите искат да те разпитват още. Казах им да дойдат утре сутринта.
Днес вече го бяха разпитвали два пъти. Кели им бе казал повечето от нещата, които знаеше. Пълното й име, родния й град, как се бяха запознали. Да, бяха спали заедно. Да, била е проститутка, след като е избягала от дома си. Да, по тялото й имало следи от насилие. Но не всичко. Не искаше да им го разказва, защото това означаваше да признае провала си пред други мъже. И така, Джон бе премълчал за разследванията, като се оправда с болките, които макар и истински не бяха причина за мълчанието му. Вече усещаше, че полицаите не го харесват, но това нямаше значение. В момента и той самият не преливаше от обич към себе си.
— Добре.
— Мога… трябва да направя нещо с лекарствата, които взимаш. Опитах се да не прекалявам, защото не обичам да го правя, но те ще ти помогнат да се отпуснеш, Джон.
— Искаш да ми дадеш още успокоителни ли? — вдигна глава Кели. Роузън нямаше желание никога повече да вижда подобно изражение. — Мислиш ли, че това ще промени нещо, Сам?
Роузън извърна глава, защото не искаше да среща погледа му, макар и да можеше.
— Вече си готов да легнеш в обикновено легло. След няколко минути ще те преместят.
— Добре.
Хирургът искаше да каже още нещо, но не успя да намери нужните думи и излезе от стаята.
Санди О’Тул пристигна с двама санитари. Те много внимателно преместиха Джон на обикновено болнично легло. Сестрата повдигна единия му край, за да облекчи натоварването на врата.
— Разбрах — каза му тя.
Санди се безпокоеше, че пациентът й не изразява мъката си по обичайния начин. Той бе силен човек. Вероятно от онези мъже, които плачеха сами, въпреки че със сигурност още не го бе правил. А тя знаеше, че Кели има нужда от това. Сълзите пречистваха тялото от отровата. А ако тя останеше вътре в него, можеше да го убие не по-зле от истинска. Сестрата приседна на леглото.
— Аз съм вдовица — каза тя.
— От Виетнам ли?
— Да. Тим беше капитан в Първи кавалерийски.
— Съжалявам — каза Кели, без да извръща глава. — Веднъж ми спасиха кожата.
— Знам, че е трудно.
— Миналия ноември загубих Тиш, а сега…
— Сара ми разказа, господин Кели.
— Джон — поправи я меко той. Не можеше да намери сили да бъде твърд с нея.
— Благодаря, Джон. Името ми е Санди. Лошият късмет не прави хората лоши — продължи тя с тон, предназначен да успокои, който обаче не прозвуча така.
— Късметът не е виновен. Тя ми каза, че мястото е опасно, но аз въпреки това я заведох там, защото исках да го видя с очите си.
— Опитал си се да я защитиш и едва не са те убили.
— Не съм я защитавал, Санди. Убих я. — Кели отвори широко очи и ги впери в тавана. — Бях невнимателен, глупав и я убих.