Какво бе изписано на лицето на този човек? Намирането на отговора й отне само миг. Тя бе видяла смъртта. Обуздана. Планирана. Подчинена.
Но все пак Смърт, оживяла в съзнанието на един човек.
— Не обичам да правя подобни неща, господин Кели — каза Дъглас в болничната стая, докато оправяше сакото си. Детективът и хирургът си размениха враждебни погледи.
— Добре ли си, Джон?
Роузън го огледа и измери пулса му, като с изненада установи, че е почти нормален.
— Да — кимна Кели. После се обърна към детектива: — Тя е. Това е Пам.
— Съжалявам. Наистина съжалявам — каза с неподправена искреност Дъглас, — но тук няма лесни начини. Никога не е имало. Каквото и да се е случило, то вече е минало. Нашата работа е да се опитаме да намерим виновните. За това обаче ни е необходима помощта ви.
— Добре — каза равно Кели. — Къде е Франк? Защо не е тук?
— Не може да се намеси в разследването — отвърна сержант Дъглас и погледна хирурга. — Той ви познава, а личните чувства в едно криминално разследване не са за препоръчване. — Това не беше много вярно (всъщност въобще не беше вярно), но вършеше работа. — Видяхте ли хората, които…
Кели поклати глава. Той заговори шепнешком, без да вдига поглед от пода:
— Не. Гледах на другата страна. Тя каза нещо, но аз не обърнах внимание. Когато Пам ги видя, първо се извъртях надясно, а после започнах да се обръщам наляво. Така и не успях.
— Какво правехте по това време?
— Наблюдавахме. Вижте, вие сте говорили с лейтенант Алън, нали?
— Точно така — кимна Дъглас.
— Пам е била свидетелка на убийство. Водех я да говори с Франк.
— Продължавайте.
— Била е свързана с пласьори на наркотици. Видяла ги е да убиват едно момиче. Казах й, че трябва да направи нещо. Бях любопитен да видя как изглежда мястото — каза Кели с монотонен глас, като продължаваше да се самообвинява, докато спомените се въртяха пред очите му.
— Имена?
— Не си спомням — отвърна Кели.
— Хайде — подкани го Дъглас и се наклони напред, — все трябва да ви е казала нещо!
— Не съм я разпитвал подробно. Мислех си, че това е ваша работа… исках да кажа на Франк. Тази нощ трябваше да се срещнем с него. Всичко, което знам, е, че става въпрос за група пласьори на наркотици, които са използвали жени за нещо.
— Това ли е всичко?
Кели го погледна право в очите.
— Да. Не е много полезно, нали?
Дъглас изчака няколко секунди, преди да продължи. Явно нямаше да направи очакваните важни разкрития във връзка с един заплетен случай. Сега трябваше отново да лъже и за да му е по-лесно, започна с една истина:
— В западната част на града действат двама крадци. Знаем само, че са цветнокожи и със среден ръст. Обикновено използват рязана пушка. Специализирали са се в ограбването на купувачи на дрога. Особено си падат по хората от покрайнините. Вероятно въобще не знаем за по-голямата част от грабежите им. Сигурни сме, че са извършили две убийства. Това може да е третото.
— Това ли е всичко? — попита Роузън.
— Грабежът и убийството са сериозни престъпления, докторе.
— Но това е просто нещастен случай!
— Може и така да се разгледа — съгласи се Дъглас и отново се обърна към свидетеля си: — Господин Кели, сигурно сте видели нещо. Какво, по дяволите, сте правили там? Да не би госпожица Маден да се е опитвала да си купи нещо…
— Не!
— Вижте, всичко е свършило. Тя е мъртва. Можете да ми кажете. Аз трябва да знам.
— Както ви обясних, тя е била свързана с тези хора и аз… колкото и тъпо да звучи, не знам нищо за наркотиците. — „Но ще науча.“
Сам в леглото, останал с мислите си, Кели лежеше по гръб, а очите му обхождаха тавана като филмов екран.
„Първо, полицаите бъркат — каза си Джон. Не знаеше откъде е сигурен, но това нямаше значение. — Не бяха крадци. Бяха те — хората, от които се боеше Пам.“
Случилото се напълно съвпадаше с разказа на Пам. Те го бяха правили и преди. Джон бе позволил да го забележат, и то на два пъти. Вината все още го гризеше, но всичко вече бе минало, което не можеше да се промени. Станалото — станало. Който и да бе сторил това с Пам, все още се разхождаше вън на свобода. И щом го бяха направили два пъти, щяха да опитат отново. Но не това занимаваше мисълта зад каменната маска, покриваща лицето му.