„Добре — помисли си той. — Добре. Те никога не са срещали човек като мен.“
„Трябва отново да вляза във форма“ — каза си боцман Джон Терънс Кели.
Раните бяха жестоки, но той щеше да ги надвие. Знаеше всяка стъпка от процедурата. Лечението също нямаше да е лесно, но той щеше да изпълнява нарежданията на лекарите, да се напрегне и да ги накара да се гордеят с пациента си. После щеше да започне истински трудната част: бягането, плуването, тежестите. После тренировките с оръжие. Най-накрая психическата подготовка — но тя вече бе започнала…
„О, не. И в най-ужасните си кошмари не са виждали човек като мен.“
Прякорът, който му бяха прикачили във Виетнам, събуди спомените.
Змията.
Кели натисна бутона до възглавницата си. Сестра О’Тул се появи след две минути.
— Гладен съм — каза й той.
— Дано никога повече не ми се налага да правя подобно нещо — каза за пореден път на лейтенанта си Дъглас.
— Как мина?
— Ами професорът може да подаде оплакване. Мисля, че го успокоих достатъчно, но с такива хора човек никога не е сигурен.
— А Кели знае ли нещо?
— Нищо полезно — отвърна Дъглас. — Все още е твърде замаян от раняването, за да мисли трезво, но не е видял никакви лица, не е… По дяволите, ако ги беше видял, сигурно щеше да направи нещо. Дори му показах снимката, за да го пораздрусам. В началото си помислих, че клетникът ще получи сърдечен удар. Докторът се побърка. Въобще не се гордея със себе си, Ем. Никой не заслужава да гледа подобни неща.
— Включително и ние, Том, включително и ние.
Лейтенант Емет Райън вдигна поглед от купчината снимки. Половината бяха направени в парка, а половината в съдебната лаборатория. Въпреки всичките години, прекарани в полицията, от видяното му се повдигна. Още повече че престъплението не бе подтикнато нито от лудост, нито от страст. Не, то бе извършено с определена цел от съвсем разумни хора.
— Говорих с Франк. Този Кели е добро момче. Помогнал му е да разреши случая „Гудинг“. Не се е забърквал в нищо. Лекарите твърдят, че не употребява наркотици.
— А нещо за момичето?
Сержантът нямаше нужда да казва, че сега имаха шанс да открият нещо, търсено отдавна. Ако Кели се бе обадил на тях, а не на Алън, който не знаеше за разследването. Но той не го бе сторил и най-добрият им потенциален източник на информация бе мъртъв.
— Върнаха ни справката за отпечатъците. Памела Маден. Арестували са я за проституиране в Чикаго, Атланта и Ню Орлиънс. Не е изправяна пред съд и не е лежала в затвора. Съдиите са се надпреварвали да я освобождават. Престъпление без жертва, нали така?
Сержантът потисна ругатнята към идиотите, които търкаха съдебните банки.
— Разбира се, Ем, никакви жертви. Значи все още сме толкова далеч от тези хора, колкото бяхме и преди шест месеца, така ли? Трябват ни още хора — заяви Дъглас, който за пореден път констатираше очевидното.
— За да преследваме убиеца на проститутка ли? — попита лейтенантът. — Кметът въобще не хареса снимките, но вече му казахме каква е била и след седмица нещата отново ще потекат в старото русло. Мислиш ли, че до седмица ще успеем да направим нещо, Том?
— Можеш да му кажеш…
— Не — поклати глава Райън. — Ще се раздрънка. Познаваш ли политик, който няма да го направи? Те имат човек при нас, Том. Искаш още хора. Кажи ми откъде можем да вземем такива, които заслужават доверие?
— Знам, Ем. — Дъглас се замисли. — Но продължаваме да тъпчем на едно място.
— Може би от „Наркотици“ ще изскочи нещо.
— Как ли пък не — изсумтя Дъглас.
— Кели може ли да ни помогне?
— Не. Глупакът просто гледал в другата посока.
— Тогава проведи обичайната процедура просто за пред хората и ще забравим за случая. Експертизите все още не са готови. Може пък оттам да стане нещо.
— Да, сър — отвърна Дъглас.
И както често става в полицейската работа, те щяха да продължат да изчакват грешките на другата страна. Противниците им не грешаха често, но рано или късно и това щеше да се случи. Работата бе там, че нямаше да е „рано“.
Лейтенант Райън отново погледна снимките.
— Доста са се позабавлявали с нея. Също както и с предната.
— Радвам се да видя, че се храниш.
Кели вдигна поглед от почти празната чиния.
— Ченгето имаше право, Сам. Всичко свърши. Сега трябва да се излекувам и да се концентрирам върху нещо друго, нали?
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам. По дяволите, винаги мога да се върна обратно във флота, нали?
— Трябва да се пребориш с мъката си, Джон — каза Сам и седна на леглото до него.