— Знам как да го направя. Не ми е за пръв път, нали помниш? — Той го погледна. — О, какво каза на полицаите за мен?
— Как сме се срещнали и така нататък. Защо питаш?
— За онова, което съм правил там. То е тайна, Сам. — Кели се опита да си придаде загрижено изражение. — Частта, към която принадлежах, официално не съществува. Нещата, които сме правили, никога не са се случвали. Разбираш ли ме?
— Не са ме питали за това. Пък и ти всъщност нищо не си ми казвал — забеляза хирургът. Облекчението по лицето на пациента му го изненада.
— Един приятел във флота ме препоръча и те ме наеха да обучавам водолазите им. Казвал съм им само онова, което ми е разрешено. Не е цялата истина, но звучи добре.
— Няма проблеми.
— Не съм ти благодарил за грижите, които полагаш за мен.
Роузън се изправи и тръгна към вратата, но на половината път спря и се обърна.
— Мислиш си, че ще ме баламосаш ли?
— Не, Сам — отвърна предпазливо Кели.
— Джон, прекарал съм целия си живот, за да оправям хората с тези две ръце. Когато оперираш, трябва да не чувстваш нищо. Трябва да витаеш някъде из въздуха, иначе можеш да се разконцентрираш. През живота си не съм наранявал никого. Разбираш ли ме?
— Да, сър, разбирам.
— Какво си намислил?
— Не ти трябва да знаеш, Сам.
— Искам да помогна. Наистина искам — каза Роузън, искрено удивен от думите си. — Аз също я харесвах, Джон.
— Знам.
— И така, какво мога да направя? — попита хирургът.
Страхуваше се, че Кели може да го помоли за нещо, за което не бе подготвен. Още повече го плашеше мисълта, че можеше да се съгласи.
— Излекувай ме.
9.
УСИЛИЕ
„Цяло мъчение е да го гледаш“ — помисли си Санди. И най-странно бе, че Кели се държеше като добър пациент. Не мрънкаше, не ругаеше и изпълняваше всички указания. У всички физиотерапевти спи по един садист. Но в крайна сметка така и трябваше да бъде, тъй като те караха хората да правят повече от онова, което им се иска. Приличаха на треньори, който постоянно изискват по-високи постижения от спортистите си, но го вършеха за тяхно добро. Добрият терапевт трябваше да окуражи слабите, да посплаши силните, да ласкае и да доминира, въобще да направи всичко, за да подтикне пациентите си по-бързо да оздравеят. За това се изискваше безразличие и дори известна доза удоволствие от болката на другите — нещо, което О’Тул не можеше да изпита. Но Кели явно не се впечатляваше от методите на физиотерапевтите. Той съвестно изпълняваше всичките им указания и когато го караха да се напряга още, Кели безропотно го правеше. Процедурата продължаваше, докато лекарската гордост отстъпи пред загрижеността за пациента.
— Можете да си починете — каза терапевтът.
— Защо? — попита Кели, останал без дъх.
— Пулсът ви е сто деветдесет и пет. — И това бе продължило пет минути.
— Какъв е рекордът?
— Нула — отвърна сериозно терапевтът и заслужи усмивката на Джон.
Кели намали ритъма, с който въртеше педалите на тренажора, и бавно и неохотно спря.
— Дойдох да го взема — обади се О’Тул.
— Чудесно. Отведете го, преди да е счупил нещо.
Кели избърса потта от лицето си с кърпата. Явно бе доволен, че сестрата не е донесла със себе си инвалидна количка или нещо друго, не по-малко обидно.
— На какво дължа честта, госпожо?
— Работата ми е да се грижа за вас — отвърна Санди. — Да не би да се опитвате да ми покажете колко сте силен?
Веселостта от гласа на Кели изчезна.
— Госпожо О’Тул, за да оздравея по-бързо, не трябва да мисля за проблемите си, нали? Упражненията ми помагат. С превързана ръка не мога нито да бягам, нито да вдигам тежести, затова карам тренажора.
— Добре, съгласих се. — Тя посочи към вратата. Когато излязоха в забързаната анонимност на коридора, сестрата каза: — Ужасно съжалявам за приятелката ви.
— Благодаря, госпожо. — Кели извърна настрани леко замаяната си от натоварването глава. — В армията има церемония. Тръбата, знамето, почетните салюти, които в общи линии помагат. Човек почти вярва, че жертвата не е била напразно. Болката е все още в гърдите ти, но поне си вземаш сбогом. Учили са ни да се справяме с тези ситуации. Но това, което се е случило с вас, е различно. Моят случай също. Какво направихте тогава? Затрупахте се с работа ли?
— Завърших курсовете за медицински сестри. Започнах да работя в болницата. Сега преподавам и се грижа за пациентите си. — С което засега животът й се изчерпваше.
— Излишно е да се тревожите за мен. Знам на какво съм способен.
— И докъде се простират тези способности?