— Да започваме ли? — попита Ореза.
— Да. Клиентите им вече са на сигурно място. Но не казвай на никого — добави полицаят. — Не искаме да ги компрометираме.
— Дадено.
Рулевият увеличи скоростта и обърна надясно.
— Да се хващаме на работа, момчета — обърна се към екипажа си Ореза.
Катерът послушно се подчини на руля и увеличи скоростта. Тътенът на дизеловите двигатели звучеше като музика в ушите на Ореза. Стоманеният корпус вибрираше под краката му. Най-хубавото бе, че всичко щеше да им дойде като гръм от ясно небе. Въпреки че бреговата охрана олицетворяваше закона в морето, работата й бе предимно да издирва и спасява аварирали съдове. Слуховете за новата й мисия все още не бяха видели бял свят. „Което е дяволски зле“ — помисли си Ореза. През изминалите години той на няколко пъти бе хващал членове от екипажа си да пушат марихуана и свидетелите на яростта му все още пазеха ярки спомени от нея.
Целта вече бе лесно забележима. Десетметрова лодка, строена по брега на залива, от онези, които изпъстряха водите на Чесапийк. Двигателят й вероятно бе от старите модели шевролет, което означаваше, че не може да се изплъзне на катера. „Лодката със сигурност е чудесна маскировка — помисли си Ореза, — но не чак толкова изобретателна, за да заложиш живота и свободата си на една-единствена карта, пък била тя и силна.“
— Искам всичко да изглежда нормално — каза тихо полицаят.
— Огледайте се, сър — каза тихо Ореза.
Макар и нащрек, екипажът на катера изглеждаше спокоен. Оръжието на всички бе в кобурите. Курсът водеше право към базата на бреговата охрана в Томас пойнт. Дори и от лодката да ги забележеха — засега никой не гледаше назад, — те сигурно щяха да предположат, че катерът просто се прибира у дома. Още петстотин метра. Ореза изключи дизелите, за да отнеме излишните един-два възла скорост.
— Ето го и господин Инглиш — обади се някой от екипажа.
Другият катер на бреговата охрана идваше от Томас пойнт и поддържаше твърд курс към кулата на фара. Той също бе тяхна грижа.
— Май не са от най-умните — обади се Ореза.
— Ако бяха умни, нямаше да вършат престъпления.
— Тъй вярно, сър.
Разстоянието между двата съда вече бе триста метра. Една глава от лодката се обърна назад по посока на блестящия корпус на катера. Тримата на борда се наведоха един към друг. В гледката имаше нещо комично. Ореза можеше да отгатне думите им. „Катерът на бреговата охрана. Спокойно, сигурно просто сменят дежурството. Ето го и другия… Охо, това не ми харесва… Само спокойно, по дяволите! Скапана работа. Я се стегнете! Не са включили светлините си, пък и базата им е ей там.“
„Май вече е време — помисли си Ореза. — Да, време е за… мамка му!“
Той прие случилото се с усмивка. Рулевият на лодката се обърна, устата му се отвори и затвори, очевидно повтаряйки на глас мисленото възклицание на Ореза. Един от младите моряци явно бе прочел думите по устните му, защото се разсмя.
— Май разбраха какво им готвим, капитане.
— Включете светлините! — заповяда Ореза и полицейските буркани върху рулевата рубка запремигваха. Не можеше да се каже, че това му харесваше.
— Тъй вярно!
Лодката бързо смени курса си с южен, но другият катер парира маневрата. Хората на борда на малкия съд разбраха, че не могат да избягат от бреговата охрана.
— На ваше място щях да си взема нещо по-спортно, момчета — продума на себе си Ореза.
Той знаеше, че престъпниците също се учат от грешките си и че покупката на по-бърза лодка е напълно във възможностите им. Този път обаче всичко стана лесно. Преследването на малка платноходка по принцип бе детска игра, ако онова тъпо ченге не си бе вряло носа в работата им. Детските игрички обаче нямаше да продължават вечно.
Приклещена между двата катера, лодката намали ход. Капитан Инглиш остана на неколкостотин метра от мястото, а Ореза се приближи.
— Привет — каза той през мегафона си. — Говори бреговата охрана на Съединените щати. Упражняваме правото си да ви спрем и да извършим рутинна проверка. Моля, останете по местата си, така че да ви виждаме.
Хората в лодката невероятно приличаха на току-що загубили мач футболисти. Знаеха, че всичките им усилия да променят нещо ще останат безполезни. Разбираха безсмислието на съпротивата и унило посрещаха участта си. Ореза се зачуди докога ли ще продължи апатията им. Кога ли някой щеше да има глупостта да се съпротивлява.
Две момчета от екипажа му се прехвърлиха на лодката, прикривани от други двама на борда на катера. Капитан Инглиш приближи своя съд. Ореза забеляза, че шефът му е добър навигатор, както подобава на офицер. Той се приближаваше, готов да помогне, ако на някое от лошите момчета му хрумне луда идея. Докато тримата стояха чинно с впит в дъното на лодката поглед и се надяваха всичко да се окаже рутинна проверка, хората на Ореза влязоха в малката кабинка на носа. Показаха се след минута. Единият докосна шапката си в знак, че няма нищо опасно, а после потупа корема си. Да, на борда имаше наркотици. Пет потупвания — много наркотик.