— Ще си имаме арестувани, сър — обяви спокойно Ореза.
Лейтенант Марк Шарън от отдел „Наркотици“ на балтиморската полиция се облегна в рамката на вратата — или на люка, както му казваха моряците — и се усмихна. Бе облечен цивилно и лесно можеше да бъде сбъркан с член на екипажа, защото носеше задължителната оранжева спасителна жилетка.
— Арестувайте ги тогава. Как ще го заведете в нарядната книга?
— При извършване на рутинна проверка на борда неочаквано бяха открити наркотици — отвърна иронично Ореза.
— Абсолютно вярно, господин Ореза.
— Благодаря ви, сър.
— Удоволствието е мое, капитане.
Той вече бе обяснил процедурата на Ореза и Инглиш. За да предпази информатора си, полицаят щеше да предостави лаврите от ареста на бреговата охрана. Идеята определено допадна както на старшината, така и на офицера. Ореза щеше да нарисува победен знак върху мачтата или както там наричаха поставката на радара. Щеше да изобразява петлистна марихуана и моряците нямаше да пропускат да се хвалят с него. Възможно бе дори някои от тях да свидетелстват пред федерален съд. По всяка вероятност обаче току-що заловените дребни риби щяха да се изплъзнат с възможно най-лекото обвинение, което адвокатът им успее да изкопчи. Щяха да пуснат слуха, че клиентите им са ги изпели на ченгетата. От своя страна с малко повече късмет клиентите щяха да изчезнат, което улесняваше задачата на Шарън. В наркотичната екосистема — една от новонаучените от полицая засукани думи — щеше да се отвори пролука. Най-малко един от потенциалните конкуренти в тази екосистема завинаги излизаше от играта. Лейтенант Шарън щеше да бъде одобрително потупан по рамото от капитана и да получи напарфюмирано благодарствено писмо от бреговата охрана и прокуратурата. В сметката влизаха и поздравленията за безшумната и ефективна операция, която не компрометираше информаторите му. „Един от най-добрите ми хора — щеше да потвърди за пореден път капитанът. — Откъде успяваш да ги изкопаеш тези информатори?“ „Съжалявам, капитане, но трябва да пазя самоличността им в тайна.“ „Разбира се, Марк. Карай все така.“
„Ще се старая, сър“ — помисли си Шарън с вперен в залязващото слънце поглед. Той дори не обърна внимание на момчетата от бреговата охрана, които слагаха белезници на заподозрените и четяха конституционните им права от обвити в найлон листи. Новото преживяване очевидно им харесваше. Шарън също се забавляваше.
„Къде са проклетите хеликоптери?“ — запита се Кели.
Всичко, свързано с тази скапана мисия, миришеше на гнило от самото начало. Обичайният му партньор Пикет бе повален от остър пристъп на дизентерия и не можеше да се вдигне от леглото. Наложи се Кели да тръгне сам. Подобно развитие на нещата въобще не му харесваше, но мисията бе много важна. Трябваше да обходят всички забутани селца и дори колибите. И така той тръгна сам. Придвижваше се извънредно внимателно по протежението на вонящата бара, която според картата трябваше да е река. Кели обаче имаше друга представа за реките и не можеше да възвеличае така помийния канал, покрай който се движеше.
И скапаняците бяха дошли именно в тези колиби.
„ИЗКУСТВЕНО ЦВЕТЕ — помисли си Кели, целият слух и зрение. — Кой ли тъпак е измислил това име?“
ИЗКУСТВЕНО ЦВЕТЕ бе кодовото название на северновиетнамския боен политотряд или както там се наричаше. Момчетата от неговата част им викаха по няколко други не особено ласкателни начина. Те със сигурност не приличаха на квесторите, които се появяваха по изборите в Индианаполис. Не, тези хора бяха обучавани в Ханой как да печелят сърца и умове.
Старейшината, вождът, кметът, въобще предводителят на хората от колибите бе твърде смел, за да заслужи прозвище, различно от „глупак“. В момента той плащаше за глупостта си пред скрития на безопасно разстояние боцман Дж. Т. Кели. Отрядът бе пристигнал в 01:30, за да изкара много бързо и почти културно хората от схлупените им къщурки. Селяните се събраха на малкия площад, където вече ги чакаха набеденият герой заедно с жена си и трите си дъщери. И петимата седяха в праха с болезнено извити и вързани зад гърба ръце. Майорът от северновиетнамската армия, който предвождаше ИЗКУСТВЕНО ЦВЕТЕ, покани всички да седнат. Силният му глас достигна до укритието на Кели на около двеста метра от мястото. Селцето имало нужда от урок, показващ глупостта от противопоставянето на народното освободително движение. Те не били лоши хора, а просто заблудени и той се надявал, че този ясен урок ще им покаже грешките и ще ги вкара в правия път.