— Точно така.
Всъщност Кели го държеше само под наем, но вече така бе свикнал с мисълта, че тя не му правеше впечатление.
— Да вървим! — заяви ентусиазирано Пам и хвърли поглед към брега.
Кели шумно се разсмя.
— Добре, да тръгваме!
Той натисна бутона и запали първо двигателя на десния, а след това и на левия борд. И двете големи детройтски дизелови машини веднага заработиха. Кели провери уредите. Всичко изглеждаше в ред.
Той намали дроселите, за да изкара яхтата от кея, и провери вятъра и прилива. Засега и двете бяха в незначително количество. Кели отвори дросела на десния борд съвсем малко и завъртя руля, за да осигури на „Спрингър“ по-голяма маневреност в тесния канал. После се насочи право напред. Следващата му работа бе леко да увеличи и левия дросел. Сега яхтата се движеше със скорост пет възла. Покрай нея се изреждаха както моторни, така и ветроходни съдове. Пам гледаше яхтите, обърната с гръб по посока на движението. В продължение на две дълги секунди очите й не се отделиха от паркинга на кея. После извърна глава и тялото й се отпусна.
— Разбираш ли нещо от яхти? — попита я Кели.
— Почти нищо — отвърна тя и акцентът й за пръв път пролича.
— Откъде си?
— От Тексас. А ти?
— От Индиананолис, но доста отдавна не съм бил там.
— Какво е това? — попита Пам и посегна към татуировката.
— Спомен от едно от местата, където съм ходил — отвърна Кели. — Там не беше много хубаво.
— А, там ли? — Тя разбра.
— Точно там — кимна Кели.
Вече бяха излезли от пристана за яхти и той отново увеличи дроселите.
— И какво си правил там?
— Нищо, за което мога да говоря пред дами — отвърна Кели и се огледа наоколо.
— И какво те кара да мислиш, че съм дама?
Думите й го свариха неподготвен, но той като че ли започна да свиква с това. Пък и усещаше, че има нужда да разговаря с жена независимо от темата на разговора. Джон за пръв път отвърна на усмивката й с усмивка.
— Няма да е много хубаво от моя страна, ако предположа, че не си.
— Чудех се кога ли ще се усмихнеш. — „Имаш хубава усмивка“ — казваше интонацията й.
„Как ти звучи половин година без усмивка?“ — едва не се изтърва Кели. Вместо това обаче той се засмя, главно на себе си. Това бе още едно от нещата, от които имаше нужда.
— Съжалявам. Сигурно не съм бил много приятна компания.
Кели отново я погледна и намери в очите й разбиране. Беше просто един спокоен поглед, много човечен и женски, който го разтърси. Той почти усети онази тръпка и не обърна внимание на кътчето от съзнанието си, което казваше, че вече месеци наред има нужда от това. Кели не искаше да чува подобни думи. Особено пък от себе си. Самотата бе достатъчно тежка и без постоянно да си напомня за нея. Ръката на Пам отново се протегна уж да докосне татуировката, но жестът й имаше друго значение. Допирът й бе удивително топъл дори и под лъчите на горещото следобедно слънце. Особено ярко изпъкваше пък на фона на парчето лед, в което се бе превърнал животът му.
Но Кели все пак трябваше да управлява яхтата. На около километър пред тях се виждаше един контейнеровоз. „Спрингър“ вече се движеше с максимална скорост от осемнадесет възла. Досега пътуването бе гладко, но в един момент яхтата попадна в дирята на търговския кораб. „Спрингър“ започна да се люлее, като се надигаше и спускаше е около метър. Кели зави наляво, за да избегне вълнението. Контейнеровозът пред тях нарастваше като скала на хоризонта.
— Къде мога да се преоблека?
— Каютата ми е отзад, така че ако искаш, можеш да се нанесеш в предната.
— Сериозно? — изсмя се тя. — И защо да го правя?
— Ами… — Отново го бе сварила неподготвен.
Пам нарами сака си и слезе надолу, като внимателно се държеше за перилата. Нямаше много дрехи по себе си. Когато след няколко минути се появи отново, носеше още по-малко. Бе обула къси шорти и навлякла тениска. Босите й крака шляпаха по палубата и явно се чувстваше по-добре. Кели забеляза, че момичето има крака на танцьорка — слаби и много женствени. Тениската очевидно й бе голяма. Може би скоро бе отслабнала или пък нарочно си бе купила по-голям номер. Но каквато и да бе причината, дълбокото деколте щедро показваше гърдите й. Кели се улови, че се заглежда към тях, и мислено се смъмри, задето притеснява момичето. Но видът на Пам просто предизвикваше погледа му. Тя се хвана за рамото на Кели и седна срещу него. Сега вече тениската не бе преграда за очите на Джон.
— Харесват ли ти? — попита тя.
Кели напълно блокира. От устата му излязоха няколко нечленоразделни звука и преди да реши какво да отговори, Пам вече се смееше. Но не му се присмиваше. Тя махна към екипажа на контейнеровоза и моряците й отговориха. Корабът бе италиански и половин дузина надвесили се над перилата мъже заизпращаха въздушни целувки към Пам. Тя им отвърна със същото.