Скаутът зави наляво и се насочи на юг покрай една голяма бяла болница. Деловата част на града. Тук имаше банки, офиси, съдебни зали. Това бе почтената част на града, където почтените хора идваха спокойно през деня, а вечер бързаха да си отидат на големи групи, защото така се чувстваха по-сигурни. Полицаите в тази част съвестно вършеха работата си, защото без банкерите и другите почтени бизнесмени градът просто щеше да умре. Или нещо такова. Вероятно въпросът не бе чак на живот и смърт, а просто на бързина.
„Само два километра — каза си Кели. — Толкова малко?“ Той погледна картата. Разстоянието между хората и страховете им съвсем не бе голямо. Кели спря на един светофар. Улиците бяха прави и по тях се виждаше надалеч. Зеленото светна и той продължи.
Двадесет минути по-късно Джон завари „Спрингър“ на обичайното й място. Той събра нещата си и се качи на борда. След десет минути дизелите и климатичната инсталация работеха и Кели отново се намираше в малката си цивилизация, готов за отплаване. Въпреки че лечението бе свършило и той можеше да си позволи бира — символично количество, разбира се, колкото отново да се почувства нормално, — Джон не посегна към алкохола. Чувстваше лявото си рамо неестествено стегнато, макар и през последната седмица да го бе раздвижвал. Той се поразтъпка из каюткомпанията, като правеше широки кръгове с двете ръце и стискаше зъби от болката в лявата. След упражнението Кели отново се качи на палубата, за да отвърже яхтата от кея. Мърдок излезе, облегна се на вратата на канцеларията си и се загледа към „Спрингър“, но не каза нищо. Случката с Кели бе стигнала до вестниците, макар и журналистите да бяха пропуснали да го свържат с Пам. В резервоарите на яхтата имаше достатъчно гориво и всичко работеше нормално, но никъде не се виждаше сметка за извършените от пристанищните работници услуги.
Погледнат отстрани, Кели боравеше с въжетата доста странно, тъй като лявата му ръка отказваше да се подчинява своевременно на командите на мозъка. Най-накрая всичко бе готово и „Спрингър“ потегли. Джон излезе от пристана на яхтите и се премести в рулевата рубка, откъдето можеше да управлява в прохладата на климатичната инсталация и сигурността на затвореното пространство. Едва след час, когато излезе от главния плавателен канал, Кели откъсна поглед от водата. Той изпи два тиленола — единственото лекарство, което си позволяваше да взема през последните два дни. Джон се отпусна в капитанския стол, включи автопилота и отвори плика, оставен от Сам на седалката.
Липсваха само снимките. Той бе виждал една от тях и нямаше желание да гледа останалите. Една малка ръкописна бележка — другите листи в плика бяха фотокопия — съобщаваше, че професорът по патология е взел листите от свой приятел (щатски медицински експерт) и молеше Сам да внимава какво прави с тях. Подписът не се четеше.
На първия лист срещу думите „убийство“ и „насилствена смърт“ се виждаше по едно кръстче. Според доклада смъртта бе настъпила от удушване — видно и от дълбоките белези по врата на жертвата. Именно тези белези предполагаха, че поради липса на кислород мозъкът е спрял да функционира, преди счупеният ларинкс да спре достъпа на въздух към белите дробове. Набраздяването на кожата по врата навеждаше на мисълта, че инструментът за душенето е бил връзка от обувка. Ожулванията по врата, причинени от кокалчетата на човек с големи ръце, сочеха, че убиецът се е намирал зад жертвата си. Следващите пет страници от доклада се занимаваха с насилието, на което е била подложена жертвата преди умъртвяването. Всичко бе описано подробно със суха медицинска реч. На отделен лист се отбелязваше, че е била изнасилена и че вагиналната област показвала ясни следи от нараняване. При аутопсията на трупа във вагината било открито необичайно голямо количество семенна течност, показващо недвусмислено, че убиецът не е бил сам в изнасилването на жертвата („Кръвни групи 0+, 0– и АВ–, според приложения серологичен доклад“). Многобройните рани и ожулвания по ръцете и предмишниците бяха окачествени като „класически индикатор на самозащита“. Пам се бе борила за живота си. Челюстта й бе счупена. Фрактури имаше и на още три кости — една от които лакътната. Кели отпусна листите и погледът му заблужда по хоризонта преди отново да продължи четенето. Ръцете му не трепереха и от устата му не се отрони никакъв звук, но Джон просто имаше нужда да откъсне за малко очи от студената медицинска терминология.