Миризмата на препарата, с който обикновено миеха пода, подразни обонянието й. Едно високо момче от баскетболния отбор се блъсна в нея, тласвайки я към Ноъл, но тя бързо се отдръпна, притеснена от докосването.
— Значи това е… краят? И цялото време, което прекарахме заедно… просто няма значение?
Ноъл пъхна ръце в джобовете си.
— Съжалявам, Ариа. — Той улови погледа й и за части от секундата изглеждаше така, сякаш наистина съжалява. Но в него се долавяше и някаква дистанцираност, сякаш отдавна се беше сбогувал с нея.
Очите й се насълзиха. Спомни си всичките уикенди, които беше прекарала с него. Всички мачове по лакрос, които беше посещавала, макар всъщност тази игра да й беше абсолютно неясна. Всички тайни, които му беше изповядала, като например как в седми клас двете с Тяхната Али бяха хванали баща й да се натиска със студентката му Мередит близо до колежа Холис. Как когато предишната година Истинската Али се беше върнала и беше започнала да се натиска на Ноъл, Ариа беше решила, че той ще я зареже. Как след като Истинската Али едва не ги уби в Поконос, тя заспиваше вечер на светната лампа и с пъхнат под възглавницата самурайски нож, който баща й беше донесъл от пътуването си до Япония. И как, макар да бе изгубила девствеността си още в десети клас от едно момче в Исландия, тя искаше втория й път да бъде наистина, ама наистина специален. Може би бе направила добре, че бе решила да изчака с Ноъл, предвид онова, което се случваше сега.
Но все пак имаше и тайни, които Ариа не бе споделила с Ноъл. Като например какво бе сторила с Табита или какво наистина се беше случило по време на пътуването им до Исландия. Онзи инцидент щеше да е достатъчен Ноъл да я зареже още тогава. Може би по един извратен кармичен начин тя си го беше заслужила.
Отнякъде се разнесе кискане и Ариа надникна през отворената врата на класната стая. Клаудия седеше на първия чин, вдигнала наранения си крак върху един стол. Кейт Рандъл, Наоми Циглър и Райли Улфи седяха до нея — разбира се, че трите щяха да поискат да станат приятелки със също толкова неискрената, обичаща клюките Клаудия. Четирите гледаха към нея и Ноъл, ухилени до ушите. Бяха избрали предните редове, за да се насладят на скъсването им. Скоро новината щеше да обиколи училището. Малката сладка смотла току-що бе малко сладко позарязана!
Ариа се завъртя на токчетата си и тръгна устремено към тоалетната, преди сълзите да успеят да рукнат от очите й. Тя погледна през рамо с надеждата да чуе как Ноъл вика името й, но той се беше обърнал и вървеше в обратната посока. Щом видя Мейсън Байърс, един от най-добрите му приятели, той се спря и двамата плеснаха длани. Сякаш не му пукаше. Сякаш бе щастлив. Доволен, че веднъж завинаги се е отървал от ексцентричната Ариа Монтгомъри.
4.
Хана Мерин, кампаниен стратег
В четвъртък вечерта, докато слънцето се скриваше зад дърветата и оцветяваше небето в ярко оранжево, Хана Мерин притисна айфона към ухото си и зачака да чуе пиукането след съобщението на гласовата поща.
— Майк, пак съм аз. Ще вдигнеш ли някога? Колко пъти трябва да ти казвам, че съжалявам?
Тя натисна бутона за край на разговора. През последните две седмици му беше оставила шестнайсет съобщения на гласовата поща, беше изпратила единайсет есемеса, тонове постинги в Туитър и цял куп имейли, но бившето й гадже Майк Монтгомъри не отвърна на нито едно от тях. Тя беше наясно, че е действала прибързано, когато скъса с него, след като я предупреди за онзи гнусен фотограф Патрик Лейк, който убеждаваше Хана, че може да я направи модел в Ню Йорк. Но откъде би могла да знае, че Патрик ще й направи компрометиращи снимки и ще заплаши да ги качи в интернет, ако тя не му плати?
Майк й липсваше. Липсваше й как двамата заедно гледаха „Американски идол“ и се подиграваха на певците. Беше чула, че е приел малка роля в училищното представление на „Макбет“. Докато бяха заедно, те се съветваха помежду си, преди да се включат в разни мероприятия — Хана със сигурност би била против участието му в пиесата.
Майк обаче особено много й липсваше предвид случилото се с А. и Табита. Хана в никакъв случай не би му признала какво са направили, но точно в този момент присъствието на някой, който я обича, щеше да й помогне много. Вместо това тя се чувстваше самотна и изплашена. Толкова й се искаше да повярва, че онова, което бяха причинили на Табита, е било при самозащита. Бяха си помислили, че Табита е Истинската Али, решена на всяка цена да ги убие.