— Кейт? — В гласа на господин Мерин се усети раздразнение. — Би ли изключила това?
— Извинявай. — Кейт обърна айфона си с екрана надолу и впери поглед в Хана. — Шон ми изпрати ужасно смешен есемес.
Хана настръхна вътрешно, но се опита да запази спокойствие. Кейт ходеше отскоро с бившето й гадже Шон Ейкърд. Той ни най-малко не й липсваше, но Хана се почувства засегната от това, че е избрал да излиза с момичето, което тя мразеше най-много на света.
Господин Мерин събра материалите в спретната купчинка.
— Така. Някой иска ли да си признае нещо?
Хана усети как стомахът й се свива. Дали хората на Уилкинсън щяха да разберат за Табита? Тя погледна през прозореца. По пътя бавно премина кола. Хана присви очи и се вгледа в дърветата, които служеха като преграда между двора на баща й и съседите. За части от секундата й се стори, че между тях се стрелна някаква сянка.
Телефонът й избипка.
Тя го извади от чантата си и изключи звука, но след като се увери, че баща й не я гледа, погледна към екрана. Когато видя, че е получила есемес от непознат номер, изтръпна. Натисна бутона за прочитане.
Какво би казал татко, ако разбере, че новата му любимка е крадла?
Хана се напрегна, за да запази каменно изражение на лицето си. Кой ли й причиняваше това? Как би могъл А. да знае къде се намира Хана в този момент? Тя погледна към Кейт — нали доведената й сестра си играеше с телефона допреди няколко секунди. Кейт я изгледа раздразнено.
Хана затвори очи и започна да прехвърля през ума си останалите възможности за това кой би могъл да е А. В началото Истинската Али й се струваше много реална възможност. Сигурно беше оцеляла по някакъв начин в пожара и падането от гарвановото гнездо и се беше върнала да ги тормози. Но след като Хана вече знаеше, че момичето, което бяха убили, е Табита, тя осъзна колко налудничава е мисълта, че Али е успяла да се измъкне от къщата в Поконос. Но кого още бяха наранили? Кой беше станал свидетел на случилото се в Ямайка и кашата, която Хана бе забъркала с Патрик, и Бог знае още какво?
— Хана?
Тя вдигна замаяно очи. Всички бяха станали и излизаха от стаята. Баща й се беше надвесил над нея със загрижено лице.
— Добре ли си? Изглеждаш ми малко… бледа.
Хана погледна към отворената врата. Кейт и Изабел се отдалечаваха към кухнята. Останалите от екипа бяха изчезнали.
— Всъщност можеш ли да ми отделиш минутка? — попита Хана.
— Разбира се. Какво има?
Хана си прочисти гърлото. Тя никога не би разказала на баща си за Табита, но имаше едно нещо, за което би могла да си признае, преди А. да го е разгласил.
— Ами става въпрос за това, което каза преди малко — че трябвало да ти разкрием грозните си тайни.
Между веждите на господин Мерин се оформи бръчка.
— Да…
— Ами… мисля, че трябва да ти кажа нещо.
Хана се обърна с гръб към него и му разказа цялата история. За Патрик. Как е била сигурна, че той наистина вярва в нея. Как гадно се усмихвал, когато й показвал разголените снимки.
— Наистина се уплаших, че ще ги публикува в интернет — каза тя и погледна към купчината навити рекламни постери в ъгъла. — Притесних се, че ще те съсипе. Затова взех парите от сейфа. Не знаех какво друго да направя. Не исках да унищожа кампанията ти.
След като завърши, в стаята настъпи тягостна тишина. Клетъчният телефон на господин Мерин изпиука, но той не отиде да провери какво има. Хана не смееше да го погледне. Чувстваше се изпълнена със срам и ненавист към себе си. Това бе дори още по-зле от онзи път, когато Тяхната Али беше хванала Хана да повръща след обилен гуляй в къщата на баща й в Анаполис.
Изведнъж болката я връхлетя. Тя изхлипа жално. Раменете й се разтресоха. След миг чу баща си да въздъхва.
— Хей. — Той сложи ръка на рамото й. — Хана. Не плачи. Всичко е наред.
— Не, не е — избъбри тя. — Съсипах всичко. И сега ти пак ме мразиш.
— Пак ли? — Господин Мерин се отдръпна назад и се намръщи. — Никога не съм те мразил.
Хана шумно подсмръкна и вдигна поглед към него. Да бе, да. Баща й вирна брадичка.
— Искам да кажа, че съм изненадан. И леко шокиран. Но беше много смело от твоя страна да си признаеш нещо, с което не се гордееш. Само че защо изобщо си отишла в апартамента на някакъв си непознат, който да те снима? И защо не дойде при мен, когато това се случи?