Да забършем? Емили повдигна току-що оскубаната си вежда. Бет не спираше да я изненадва от мига, в който се прибра у дома. Емили беше чула от стаята й звуците на някаква песен на Лил Ким, а Бет й припяваше, като повтаряше дори нецензурните думи. Освен това й беше показала снимка на Брайън, новото й гадже — който се оказа същевременно и треньор на отбора по плуване.
— Коя си ти и какво си сторила със сестра ми? — пошегува се Емили, докато поемаше роклята от ръцете на Бет.
— Защо, не ме помниш като човек, който поема рискове ли? — пошегува се в отговор сестра й.
— Помня, че приличаше много на Карълайн. — Емили сбърчи нос.
Бет се наведе напред.
— Да не се е случило нещо между вас?
Емили погледна към хладилника. Изключително организираната й майка беше планирала менюто за цялата следваща седмица. Понеделник — такос. Вторник — спагети с кюфтенца. Във вторник винаги приготвяше спагети с кюфтенца.
Бет опря брадичка върху ръката си по начина, по който го правеха водещите в различните токшоута.
— Хайде де, признай си.
На Емили й се искаше да може да го направи. „Карълайн не ме остави да забравя каква ужасна дъщеря съм — би могла да каже тя. — Единственото, което исках от нея, бе да ме прегърне и да ми каже, че всичко ще бъде наред, но тя така и не го направи. Дори не дойде с мен в клиниката, когато настъпи моментът. Чак след това разбра, че е свършило и единственото, което каза, беше едно «О!»“.
Но вместо това просто сви рамене и извърна глава; болката и тайната й тежаха твърде много.
— Няма значение. Просто глупава история.
Бет я погледна така, сякаш усещаше, че Емили крие нещо. Но след това извърна глава и погледна часовника, който висеше на стената над микровълновата.
— Добре, госпожице Великолепна. Тръгваме в десет.
Купонът се организираше в Стария град — по ирония на съдбата в квартала, където се намираше кабинетът на акушера на Емили. След като намериха място, където да паркират, Бет, която носеше корона на Статуята на свободата, дълга, зелена туника в гръцки стил и гръцки сандали, тръгна бързо по неравния калдъръм към товарния асансьор на една сграда с вид на фабрика. Заедно с тях в него се качиха и други новодошли, облечени в пищни костюми, и изведнъж в тясното пространство замириса силно на дезодоранти и алкохол. Две момчета с гангстерски костюми на райета и филцови шапки огледаха одобрително Емили. Бет я смушка развълнувано, но Емили просто оправи лентата на косата си и впери поглед в инструкцията за безопасно пътуване с асансьор, която висеше на стената, чудейки се кога ли за последен път техник е преглеждал това нещо. „Ако не се счупи, докато сме вътре, ще остана на купона цял час“ — обзаложи се тя със себе си.
Докато асансьорът се изкачваше със скърцане до третия етаж, през стените се чуваше оглушителна музика. Накрая вратите се отвориха и Емили се озова в сумрачно таванско помещение, пълно с църковни свещи, огромни гоблени и картини, и десетки хора, облечени с различни костюми. Шер се гънеше пред Франкенщайн на импровизирания дансинг. Злата кралица от „Снежанка“ танцуваше с динозавърчето Барни. Едно зомби подрипваше върху масата, а две извънземни махаха на минаващите коли от противопожарната стълба.
— Кой организира купона? — извика Емили на Бет.
Сестра й разпери ръце.
— Нямам представа. Получих покана в Туитър. Мотото е „Чудовищна мартенска лудост“.
Панорамните прозорци гледаха към крайбрежната алея и река Делауеър. Емили изви глава и веднага забеляза „При Посейдон“, рибния ресторант, в който беше работила през лятото. Само там предлагаха здравни осигуровки — Емили не можеше да си представи как в извадката от застрахователната сметка на родителите й ще се появи перо „пренатален преглед“ — затова всеки ден работеше, докато не я заболяха глезените, гласът й не прегракнеше от силното „Йо-хо-хо!“, което трябваше да крещи с груб пиратски тон, и не й се доповръщаше. Всеки път се прибираше в общежитието на сестра си вмирисана на пържени миди.
Когато стигнаха до бара, Бет поръча четири шота.
— До дъно! — побутна тя двете чашки към Емили.
Емили огледа тъмната течност. Миришеше на гадния сироп за кашлица, който баща й я караше да пие всеки път, когато имаше зачервено гърло, но въпреки това я изпи. После усети как някой се блъсва в нея. Едно момиче със зелена перука и дълга рокля на русалка, допълнена с извита рибена опашка, едва не падна в ръцете й.