Выбрать главу

Хана прокара пръсти по тревистозелената кожена чанта, която бе преметнала през рамо. Очите й се стрелкаха наляво-надясно.

— Получавала ли си съобщения от… нали се сещаш?

Ариа завъртя около китката си конопената гривна, която си беше купила от един хед шоп във Филаделфия.

— Не и след онова отпреди две седмици. — В съзнанието й проблеснаха кадри от новинарската емисия за изхвърлените на брега останки на Табита. — Защо, ти да не би да си получила?

Звучащата в междучасията класическа музика, която според администрацията на „Роузууд дей“ действаше стимулиращо на мозъка, спря рязко, показвайки, че започва следващият час. Хана изкриви устни и погледна към шкафа с наградите в дъното на коридора.

Ариа я хвана за китката.

— Какво каза?

Покрай тях премина група ученици.

— Т-трябва да вървя — заекна Хана. После се затича по коридора и се шмугна в кабинета по френски.

— Хана! — извика Ариа.

Вратата на кабинета се затвори. Миг по-късно Ариа сведе рамене, въздъхна потиснато и тръгна към своята стая, преди да бие последният звънец.

Двайсет минути по-късно госпожа Китингер, учителката по история на изкуството, угаси лампите и включи старомодния слайд-проектор, който винаги издаваше тракащи звуци и миришеше леко на изгоряла коса. Стаята беше прорязана от прашен жълт лъч, който прожектираше на белия екран, окачен върху черната дъска, картината „Салонът на улица Мулен“ на Анри дьо Тулуз-Лотрек. Френски проститутки седят в парижки публичен дом и убиват време.

— Всички имат тайни, особено художниците — каза госпожа Китингер с дълбокия си дрезгав глас, който отлично подхождаше на зализаната назад късо подстригана коса и елегантния й мъжки костюм. В Роузууд се носеше клюката, че госпожа Китингер е лесбийка, но майката на Ариа я познаваше от галерията, където работеше и каза, че жената е щастливо омъжена за някакъв скулптор на име Дейв. — И като гледа картините на Тулуз-Лотрек — продължи госпожа Китингер, — човек би си помислил, че неговите тайни са свързани с плътските страсти, но всъщност проблемите му са съвсем различни. Някой може ли да предположи какви?

Възцари се отегчена тишина. Историята на изкуството беше любимият предмет на Ариа, но повечето от останалите й съученици не го вземаха насериозно. Сигурно го бяха избрали, защото им звучеше твърде много като изкуство, тоест не се налагаше да се мисли. Но в първия час, когато госпожа Китингер им раздаде дебелите учебници, те зяпаха страниците така, сякаш бяха написани на морзовата азбука.

Най-накрая Джеймс Фрийд вдигна ръка.

— Бил е роден жена?

Мейсън Байърс се изкиска, а Ариа завъртя очи.

— Всъщност почти позна — отвърна госпожа Китингер. — Тулуз-Лотрек е бил роден с малформации, най-вече защото родителите му са били първи братовчеди.

— Яко — промърмори под носа си Джеймс Фрийд.

— Страдал е от болест на костите, в резултат на която имал крака като на дете и тяло на възрастен — додаде госпожа Китингер. — Според слуховете е имал и деформирани гениталии.

— Пфу — обади се някакво момиче. Ариа имаше усещането, че е Наоми Циглър. Последва кискане и Ариа отново бе почти сигурна чие беше то. На Клаудия. За неин лош късмет финландката се беше записала в курса в края на предишната седмица.

Госпожа Китингер премина на следващия диапозитив. Това бе автопортрет на червенокос художник, нарисуван със замах.

— А това кой е?

— Винсент Ван Гог — отвърна Ариа.

— Правилно — каза госпожа Китингер. — Господин Ван Гог изглежда доста щастлив човек, нали? Винаги рисува слънчогледи или красиви звездни нощи.

— Не е съвсем така — обади се Кирстен Кълън. — Изпадал е в ужасни депресии и е страдал от силни болки. Пиел е болкоуспокояващи, което може би е променило визуалните му възприятия и затова картините му са толкова ярки и въздействащи.

— Много добре — каза госпожа Китингер.

Ариа се усмихна на Кирстен. Тя бе единственит друг човек в този клас, който наистина се интересуваше от изкуство.

Госпожа Китингер изключи прожекционния апарат, светна лампите и тръгна към черната дъска, потраквайки с токове по дървения под.

— Следващият ни проект е свързан с психологията. Ще задам на всеки от вас по един художник и вие ще проучите за домашно психологичното му състояние и неговото влияние върху творбите му. Ще ми представите докладите си не следващия, а по-следващия понеделник.