Мейсън изпъшка.
— Но аз имам цялата седмица турнир по футбол на малки вратички.
Госпожа Китингер го погледна раздразнено.
— Какъв късмет за теб, че ще работите по двама.
Ариа веднага се обърна към Кирстен, защото искаше да работи с нея. Останалите мълчаливо се разпределиха по двойки.
— Аз ще ви разпределя, не вие.
Тя посочи Мейсън Байърс и го комбинира с Делия Хопкинс, която не беше обелила и дума през целия срок. После събра Наоми Циглър с Имоджен Смит, високото момиче с големи гърди, което така и не се отърси от репутацията си на курвата на класа.
После госпожа Китингер посочи Ариа.
— Ти, Ариа, ще правиш доклад върху Караваджо. И ще работиш със… — Тя посочи към някой от задните чинове. — Как ти беше името, скъпа?
— Клаудия Хууско — изчурулика напевно гласче.
Ариа изстина. Не! Моля те, моля те, недей.
— Чудесно. — Госпожа Китингер написа имената на Ариа и Клаудия на дъската. — Вие двете сте екип.
Мейсън се обърна и погледна втренчено Ариа. Наоми тихо измърка. Дори Чейси Бледсоу се изкиска. Очевидно всички знаеха, че Ноъл е зарязал Ариа и сега е с Клаудия.
Ариа бавно се обърна и погледна финландката. Униформената пола едва покриваше бедрата й и разкриваше всяка извивка на невъзможно идеалните й фински крака. Беше ги опряла на облегалката на стола на Делия, а тя беше твърде страхлива, за да й каже да се мръдне. На раменете си беше наметнала протъркано кожено яке. Ариа присви очи, когато разпозна военната емблема на ръкава му. Това беше любимото яке на Ноъл, наследство от прапрадядо му, който беше воювал във Втората световна война. Веднъж Ариа го беше помолила да го пробва, но Ноъл й беше отказал — не разрешавал на никого да го облича. Било твърде специално.
Очевидно правилата не важаха за новата му финландска приятелка.
Клаудия срещна погледна на Ариа и се усмихна триумфиращо. След това се обърна към Наоми.
— Познай какво ще правя през уикенда. Двамата с Ноъл сме планирали романтична вечеря! Ще пием вино, ще си подаваме един на друг хапки, ще бъде адски секси!
— Звучи страхотно. — Наоми се ухили гадно на Ариа.
Ариа се обърна напред с пламнали бузи. Мразеше Клаудия. Как можеше Ноъл да се върже на абсурдните й изпълнения? Всичко в нея беше фалшиво, дори накъсания й, фалшив акцент — когато Клаудия беше заплашила Ариа в кабинката на лифта, всякакви следи от него бяха изчезнали. По всичко личеше, че готините мацки винаги получават готините момчета. И каква тогава беше Ариа?
Тя огледа стаята. Тук се провеждаха часовете по история на изкуството й английска литература. Стените бяха покрити с пъстроцветна смесица от репродукции на Сезан и Пикасо, редом с черно-бели фотографии на Уолт Уитман, Ф. Скот Фицджералд и Вирджиния Улф. В ъгъла имаше плакат с надпис „Велики шекспирови поговорки“. Той беше висял на стената и миналата година, когато за кратко им беше преподавал Езра Фиц, с когото Ариа беше имала кратка връзка, докато А. не беше направил така, че да го уволнят.
Езра. Ето това беше човек, който с удоволствие би отишъл в някоя арт галерия и би изказал съжаление за живота й сред типичните роузуудчани. Първия път, когато Ариа и Езра се бяха срещнали, те усетиха истинска връзка помежду си. Езра разбираше какво е да бъде част от семейство, което се разпада. Той знаеше какво е да си различен.
Ариа тайничко извади телефона си и прегледа списъка с контакти. Името на Езра все още беше там.
„Питам се с какво ли се занимаваш напоследък — написа бързо тя. — В момента преживявам тежък период. Чувствам се самотна и изпитвам нужда от един приятен разговор за поезията и абсурдността на предградията. Чао, Ариа“.
После, преди да е изгубила смелостта си, тя натисна бутона за изпращане.
8.
Звездите се подреждат
По-късно същия петък Хана и Кейт паркираха на мястото до колата на господин Мерин пред сградата на „Хайд“, стария йезуитски колеж в едно от предградията на няколко километра от Филаделфия. Беше неочаквано топло и хората вървяха по улиците без якета. Няколко момчета играеха на фризби на сухата, жълтеникавозелена поляна, а до часовниковата кула седяха издокарани мацки и пиеха кафе лате. Точно на часа от кулата се разнесоха шест оглушителни звъна. Това бе идеалната вечер за флашмоб.
— Значи групата със сигурност ще дойде? — попита Хана, оглеждайки паркинга. След като господин Мерин съобщи на Кейт за плана, тя предложи да наеме някаква група от колежа „Холис“, наречена „Егплант суперкар“. Очевидно те използваха за превоз някакъв бус с изрисувани пламъци по стените, но Хана не го виждаше никъде.