Да!
Кейт се появи иззад сцената. Когато видя събраната тълпа, тя стисна ядосано устни. Хана й помаха триумфиращо с пръсти и изпрати есемес на баща си, че може да пусне хората си из тълпата с формулярите за регистрация на гласоподаватели и предизборни флаери. Няколко минути по-късно бандата засвири. И слава Богу, че въпреки грозния им външен вид, момчетата бяха доста добри и всички започнаха да се поклащат в ритъма им. Във въздуха се издигна зелен банер, който рекламираше кампанията на господин Мерин. Когато „Егплант суперкар“ — те определено се нуждаеха от друго име — завърши песента, вокалистът им изрева в микрофона:
— Да поздравим Том Мерин!
Господин Мерин излезе на подиума и махна с ръка, а тълпата наистина го приветства с викове.
Хана се потопи в атмосферата. Може би това щеше да спечели изборите за баща й. Може би Хана има бъдеше в кампанийния мениджмънт. Тя си се представи на корицата на „Венити феър“ в лъскав костюм на Армани. Как посещава Белия дом. Вози се на „Еър форс едно“, носи големи слънчеви очила „Джаки О“…
— Бандата не е лоша — разнесе се нечий глас.
Хана подскочи. До нея стоеше високо момче с вълниста кестенява коса, тъмни вежди над благите, блестящи кафяви очи и квадратна като на супер героите челюст. Той беше облечен с избеляла синя тениска, на която имаше надпис ХАЙД, тесни дънки и поизтъркани кецове „Спери топ-сайдър“. Освен това беше застанал достатъчно близо, за да помирише одеколона му „Том Форд“, който бе нейният абсолютен фаворит. Момчето някак си й изглеждаше познато, но не беше сигурна защо. Може би го е сънувала. Определено беше готин.
— Знаеш ли как се казват? — попита момчето, без да сваля очи от Хана.
— Ами „Егплант суперкар“ — отвърна тя, несъзнателно завивайки кичур от кестенявата си коса около пръста си. Слава Богу, че наскоро беше освежила цвета й във фризьорския салон в мола „Кинг Джеймс“.
— Харесват ми. — Момчето пъхна ръце в джобовете си. — В „Хайд“ обикновено няма такива яки неща. Дори мисля, че бяхме избрани за Най-скучния университет в няколко списания.
Хана си пое дъх и се накани да му каже, че би трябвало да благодари на нея за организирането на концерта, но внезапно между тях се врязаха три едри момчета с бири в ръце. След като преминаха, момчето отново си проправи път до Хана.
— Не ти ли се струва, че вокалистът прилича точно на Бърт от „Улица Сезам“? — попита той, сочейки момчето с дългата глава. То беше прегърнало микрофона така, сякаш бе влюбено в него.
— Абсолютно — изкиска се Хана. — И аз си го мислех същото.
— Разбира се, точно аз не би трябвало да казвам такива неща — рече смутено момчето. — Докато бях малък ми викаха Хари Потър.
— Наистина ли? — Хана вирна глава и го огледа внимателно. Той беше висок, но не прекалено, а крайниците му бяха дълги, без да са твърде кльощави. — Не виждам особена прилика.
— Тогава носех очила с телени рамки. Сам си ги избрах в оптиката. Човек би си помислил, че майка ми ще прояви здрав разум, но тя всъщност даже ме подтикна да си ги взема.
Хана се засмя.
— Когато аз носех очила, бях си избрала пластмасови рамки на цветчета и розови стъкла. Изглеждах като болна от нещо. Снимката ми от трети клас е ужасна.
— Не ме карай да започвам с училищните снимки. — Момчето потрепна. — На снимката ми от пети клас носех зъбни скоби с черни гумени ленти. Изглеждах така, сякаш от устата ми тече катран.
— А моите бяха в розово и зелено. Кошмар. — Думите се лееха от устата на Хана преди да успее да се спре, а откровеността й изненада самата нея. Тя никога не признаваше доброволно каква смотанячка е била някога, особено пред някой толкова сладък. Но в това момче имаше нещо топло и подканящо, което всъщност правеше оплакванията забавни.
Той се изпъна и я погледна предизвикателно.
— Добре, аз бях твърде кльощав като малък. С хлътнали гърди, винаги ме избираха последен в отборите по физическо. Да видим дали ще можеш да надминеш това.
— Аз бях пълна. — Хана се засмя нарочно. — Дебела, всъщност. В сравнение с приятелките ми изглеждах като животно. Дори веднъж татко ме нарече „прасчо“ — все едно е казал нещо смешно. — Тя затвори очи.
— А мен ме наричаха плашило. Анорексик. Изрод.
— И какво? Аз бях Слончето Нели. Хана Дебелана. — Жегна я обида. Всъщност Тяхната Али й беше измислила тия прякори, докато бяха приятелки.