Момчето протегна ръка и докосна китката й. Усещането бе наелектризиращо.
— Обзалагам се, че вече никой не те смята за смотанячка, а?
Тя преглътна тежко и го погледна.
— Нито пък теб.
Тълпата отново се размърда, като този път ги тласна един към друг. Хана залитна настрани и момчето плъзна ръка през кръста й. Когато околните се залюляха за пореден път, двамата не се разделиха. Хана вдъхна аромата му и сърцето й се качи в гърлото. Той облегна брадичка на главата й. Хълбокът му се притисна към кръста й. Тя усещаше гладките му твърди гърди под тениската. Нещо дълбоко в нея запърха и я заля вълна от топлина. Когато той се наведе да я целуне, тя беше поразена. Но целувката беше толкова хубава, толкова на място, че не можа да не му отвърне.
После двамата се откъснаха един от друг и се погледнаха в очите. Момчето изглеждаше също толкова шокирано. Той се прокашля.
— Искаш ли…
— Мисля, че трябва… — каза едновременно с него Хана.
Двамата спряха и избухнаха в смях. Той я хвана за ръката и я поведе през тълпата, докато не се озоваха в една тъмна алея между университетската сграда и едно интернет кафе, наречено „Мрежата“. Те тръгнаха по нея, хванати за ръце, препъвайки се в празни кашони и захвърлени кутийки от кола и бира. Момчето спря, притисна Хана към стената и започна да я целува трескаво. Хана отвръщаше на целувките му, вкусваше леко солената му кожа, докосваше стегнатите мускули на ръцете му, заравяше ръце под тениската му. Никога досега не се беше чувствала толкова запленена.
Най-накрая двамата се откъснаха един от друг, дишайки тежко.
— Леле — прошепна момчето, останало без дъх. — Това е… лудост.
— Знам — отвърна Хана.
Той я хвана за ръцете.
— Как се казваш?
— Хана.
— Аз съм Лиъм — рече той.
— Това е най-красивото име, което съм чувала — промърмори тя отнесено, без дори да осъзнава какво изрича. Не знаеше какво прави тялото й. Баща й беше излязъл на сцената и изнасяше реч за гласуването и промяната към по-добро и всякакви подобни оптимистични политически обещания. Хана знаеше, че трябва да е там, да бъде добрият кампаниен стратег, но не можеше да се откъсне от прегръдката на Лиъм. Тя искаше да остане до края на живота си в затънтената алея заедно с него.
9.
Емили си има образец
— Усмихни се! — Кей придърпа Емили към себе си и насочи срещу тях камерата на телефона си, докато двете стояха под огромния навес на „Електрик фактъри“, клуб в центъра на Филаделфия — след час на сцената излизаха „Дъ Чембърмейдс“, любимата група на Кей. Емили се усмихваше, когато светкавицата проблесна, а после Кей погледна към екрана.
— Много си сладка! Сестра ти ще я хареса.
Кей натисна няколко бутона и изпрати снимката на Бет, която беше излязла с приятел, но беше настояла Емили да отиде сама.
— Кей иска теб — подтикна я тя. — Гарантирам ти, че до края на вечерта двете ще сте заедно.
Всъщност Емили беше във възторг, когато Кей й се обади сутринта и я попита дали иска да излязат. Единственото, за което можеше да мисли, бе наелектризиращата целувка на партито, танцуващата Кей и онова, което беше казала в края на вечерта: „Ще умра, ако не станем приятелки“. В това момиче имаше нещо опасно и непредсказуемо. Присъствието й даваше на Емили същото прекрасно усещане за нещо забранено, което получаваше, когато заедно с Али гледаха филми, забранени за деца; те не бяха допускани в дома на семейство Фийлдс, което само засилваше любопитството й. Когато малко по-рано двете с Кей се срещнаха във фоайето, тя беше приятно изненадана: без роклята на русалка и зелената перука Кей беше дори още по-готина, отколкото си беше представяла Емили. Тя имаше дълга червеникава коса, която стигаше почти до кръста й. Сивата й тениска прилепваше към тялото, подчертавайки щръкналите й гърди и плоския корем. Когато видя Емили да се появява сред тълпата, очите на Кей грейнаха, сякаш и тя хареса онова, което вижда.
Портиерът скъса билетчетата им и двете момичета бутнаха входната врата.
— Питиета — каза твърдо Кей, заобикаляйки група хлапета, струпани пред сцената. Те се наредиха зад две момичета с еднакви тениски на „Дъ Чембърмейдс“. Странно, че членовете на групата бяха само момчета — и то готини. Емили си беше представяла момичета в униформи на камериерки.