Но за нейно огромно облекчение там нямаше никой.
10.
О, Амур…
Когато в събота следобед старомодният й часовник прескочи от 3:59 на 4:00, Ариа се претърколи от леглото и прелисти поредния брой на френския „Воуг“, преструвайки се, че се намира в хотелски апартамент на левия бряг на река Сена в Париж, вместо в къщата на баща й в Роузууд. Между пръстите на краката й стърчаха памучни тампони, защото скоро си беше правила педикюр, а сега възнамеряваше да си вземе една продължителна гореща вана. Беше си намислила още шест различни неща, с които да запълва дългите часове без Ноъл през уикенда.
Зървайки лаптопа си на бюрото, тя седна и се заслуша в звуците от къщата. Баща й и Мередит бяха завели бебето Лола на детски курс по плуване, а Майк най-вероятно беше у някой приятел. Доволна, че наблизо няма никой, който да нахълта в стаята й и да види с какво се занимава, тя примъкна лаптопа върху леглото и написа адреса на страницата в памет на Табита Кларк.
Както обикновено, на екрана се появи красивото й усмихнато лице. На страницата бяха качени няколко нови снимки: една на Табита в седми или осми клас, седнала на брега, с видими белези от изгаряне на ръцете и краката. Другата беше няколко години по-късно, тя стоеше в нещо като фоайе на луксозен хотел близо до саксия с кактус, на който някой беше сложил две пластмасови очички, нос и уста. Под очите й имаше тъмни кръгове, но усмивката й изглеждаше щастлива.
На Ариа й прилоша й тя извърна очи. Ти я уби, прозвуча в главата й глас.
Телефонът й, който лежеше до шишенцето със синьо-чер лак „Еси“ изжужа.
„Имате ново съобщение“.
Стомахът й се сви. Когато стана и погледна към екрана, видя, че подателят е с код 917, а не обичайният скрит номер на А. Тя отвори есемеса.
„Погледни през прозореца“.
Полазиха я тръпки. Изведнъж къщата й се стори твърде празна и тиха. Тя се промъкна до големия прозорец на спалнята, отдръпна завесите и се приготви да надникне към предния двор.
На поляната стоеше тъмнокоса фигура с телефон в ръка. Ариа примигна, съзирайки познатото омачкано яке, остра брадичка и розови устни. Това определено беше игра на светлината. Но изведнъж фигурата погледна нагоре, забеляза лицето на Ариа на прозореца и широко се усмихна. Над главата си държеше плакат, на който с големи червени букви пишеше:
„ЛИПСВАШ МИ, АРИА!“
— Мили Боже — прошепна Ариа.
Това беше Езра Фиц.
— Бри, рукола и изсушени домати за теб — Езра измъкна един увит в кафява хартия сандвич от кошницата за пикник. — И — той замълча срамежливо, — „Макчикън“ за мен. — Погледна към Ариа. — Старите навици умират трудно.
Бузите й пламнаха. Веднъж беше хванала Езра да похапни хамбургери „Макчикън“ в кабинета му в „Роузууд дей“, но се зачуди дали той не е имал и друго предвид.
Езра извади едно по едно и останалите неща: кутия с узряло, сочно грозде, пликче чипс със сол и оцет — любимите на Ариа — и бутилка шампанско с две пластмасови чаши. Той подреди всичко на големия камък, върху който бяха седнали и вдигна лице към ясното синьо небе, което прозираше между клоните на дърветата.
— Надявах се да похапнем по време на залеза, но като че ли малко съм подранил.
— Не, всичко е невероятно — въздъхна Ариа, подпъхнала треперещите си ръце под бедрата. Все още не можеше да повярва, че всичко това се случва наистина. Двайсет минути по-рано, след като махна памучните тампони измежду пръстите си, свали зацапаната тениска с надпис „Холис“ и се преоблече в копринената блуза, която си беше купила в Амстердам, тя изтича по стълбите и отвори със замах входната врата. И там, с протегнати ръце, стоеше Езра, мъжът, за когото беше мислила толкова дълго, за когото бе сигурна, че е нейната духовна половинка, дори след като разбра, че всъщност е неин учител.
— Толкова ми липсваше — каза й той. — След като ми писа, трябваше веднага да дойда.
— Но аз ти писах месеци наред — отвърна Ариа, замръзнала на мястото си на прага.
Езра изглеждаше изненадан; той каза, че не е получавал нищо от нея. Добави, че преди около година имейлът му е бил хакнат и му е било необходимо известно време да оправи нещата — сигурно междувременно са се изгубили няколко писма. Обикновено Ариа би казала, че това е много тъпо извинение, но Езра изглеждаше толкова съжаляващ, че тя му повярва.
После Езра я взе на ръце, отнесе я до очукания си фолксваген бийтъл, който бе паркирал до тротоара и й каза, че иска да я изведе на среща — още сега, — за да наваксат пропуснатото време. И Ариа, разбира се, се съгласи.