И сега седяха в „Сейнт Мерис крийк“, красив стар парк, разположен край проблясващ поток с много стърчащи камъни, миниводопади и старомодно хотелче, което сервираше за закуска най-добрите палачинки в целия Мейн лайн. Макар времето да беше идеално за скално катерене или туризъм, наоколо нямаше жив човек. Езра отвори шампанското и напълни двете чаши.
— Изглеждаш невероятно. — Вълчите му сиви очи погледнаха нейните. — Толкова много мислех за теб — не трябваше да си тръгвам така изведнъж, без да се уговорим да се видим отново. Особено след всичко, което се случи с приятелката ти. Исках да се свържа с теб, но не знаех дали ще искаш да ме видиш.
— Разбира се, че щях да искам да те видя — прошепна Ариа от сърце. — Ти също изглеждаш невероятно. — Тя го огледа. Сивият му кариран блейзър беше пробит на лакътя, бялата му риза беше измачкана, а панталоните му бяха оръфани по подгъва. Беше все така очарователен, но, изглежда, беше прекарал доста време в колата си. — Нали не си карал чак от Роуд Айлънд, за да ме видиш?
— О, в края на краищата не се установих в Роуд Айлънд, макар че с удоволствие бих дошъл дотук, за да те видя. — Езра капна малко сос за барбекю върху залъчето си и го лапна. — Известно време останах тук, но след това се преместих в Ню Йорк.
— О! — Ариа не можа да сдържи вълнението си. — Хареса ли ти там? Кандидатствала съм в един куп университети в Ню Йорк.
— Страхотно е. — На лицето на Езра се изписа замечтано изражение. — Имам малък апартамент в Уест вилидж. Всяка нощ гледам потока автомобили по Шесто авеню. Обожавам енергията му. Креативността. Да бъда сред толкова много хора наведнъж.
— И аз изпитвам абсолютно същото към Ню Йорк! — въздъхна Ариа, щастлива, че двамата с Езра отново са се оказали на една вълна.
— Много ясно мога да си те представя как живееш там. — Езра улови ръцете на Ариа. Докосването му я накара да се почувства така, сякаш влиза в някоя стара, уютна къща. — Може да ми дойдеш на гости някой път. Да разгледаш всичките колежи, в които си кандидатствала.
Ариа погледна към големите му ръце, останала без думи. Някак си очакваше в този момент да чуе познатото кискане, което свързваше с А., но единствените звуци наоколо бяха чуруликането на птички и бълбукането на потока.
Сигурно бе мълчала твърде дълго, защото Езра отдръпна ръцете си.
— Боже. Какъв съм идиот. Сигурно си имаш приятел, нали?
— Не! — Ариа поклати яростно глава. — Всъщност вече нямам. Имах, докато те нямаше. И без това нямаше как да знам, че ще се върнеш. — Тя се засмя сподавено.
— Нека позная. Ноъл Кан?
Ариа зяпна изненадана.
— Откъде знаеш?
Езра се засмя.
— Направо си личеше колко е лапнал по теб в часа по английска литература.
— Оказа се, че нямаме кой знае колко общо — рече тихо Ариа и се загледа в сребристите рибки, които се стрелкаха в потока. — И… ти нямаш приятелка, нали?
Устните на Езра се разтегнаха в усмивка. Той протегна ръка и улови брадичката й.
— Разбира се, че не. Иначе щях ли да дойда да те видя?
Ариа се усмихна срамежливо.
— Колко време ще останеш?
— Зависи от това колко искаш ти.
Завинаги, помисли си Ариа.
— Отседнал съм у един приятел извън града. Той каза, че мога да остана колкото си искам. — Езра прибра кичур коса зад ухото й. — Разкажи ми как стоят нещата при теб. Как е семейството ти? Те се разделиха, нали? Как ти се отрази разводът им? И какво искаше да кажеш с това, че си самотна? Добре ли си?
Ариа притисна длан към гърдите си, трогната от интереса и загрижеността му.
— Добре съм — отвърна тя и изведнъж усети, че наистина е така. — Всъщност бих искала първо да чуя как са нещата при теб. Какво правиш в Ню Йорк? Имаш ли работа? Обзалагам се, че е нещо страхотно.
Адамовата ябълка на Езра подскочи.
— Всъщност известно време работех в една благотворителна организация, но ме освободиха. А след това… — На бузите му избиха червени петна. — Занимавах се с писане. Всъщност пиша роман.
— Роман? — Тя зяпна от изненада. — Имаш предвид цяла книга, от началото до края?
Езра се усмихна срамежливо.
— Точно така. Но не знам колко е добра.