Выбрать главу

Емили погледна към Дерик, който седеше мълчаливо на пейката до нея.

— Всичко наред ли е? — попита той със сърцераздирателно нежен глас.

Изведнъж на Емили й се доплака. Какво ставаше с приятелките й? Спенсър не беше от онези момичета, които биха посегнали към наркотиците. Емили не беше от момичетата, които биха забременели.

— Чувал ли си за някакъв наркотик, наречен „Лесно шест“? — попита тя Дерик.

Той се намръщи.

— Не е нещо, което аз бих опитал.

В този миг Ариа се хвана за Стойката, на която висяха люлките и движението й върна Емили в настоящето.

— Какво си направила на Келси?

Хана вирна глава.

— Не знаеш ли?

— И аз не знам — обади се Емили и ги огледа изненадано.

Спенсър се взираше към дърветата в далечината.

— Случи се в онази нощ, когато ти се обадих от полицията, Ариа. Ченгетата бяха хванали мен и Келси с наркотици. Разпитваха ни поотделно и аз бях сигурна, че Келси хвърля всичката вина върху мен. Поне така ми казаха полицаите. Затова ви се обадих. Емили не вдигна, а ти… — Гласът й секна и тя заби поглед в земята.

— Реших, че не е редно да помагам — намеси се Ариа с отбранителна нотка в гласа.

— Точно така. — Гласът на Спенсър прозвуча напрегнато. — Затова се обадих и на Хана. Накарах я да подхвърли няколко хапчета в стаята на Келси, а след това казах на ченгетата, че Келси е известен дилър.

Емили отстъпи назад и усети как краката й потънат в разкаляно парче земя.

— Наистина ли?

— Не знаех какво друго да направя! — Спенсър вдигна отбранително ръце. — Паникьосах се.

— Не забравяй да споменеш как си разбрала, че Келси всъщност не е казала нищо за теб — рече нервно Хана, оглеждайки празната площадка.

— Разбрах го, когато вече беше твърде късно — каза Спенсър.

— Значи не е имало нужда да го правиш? — изписка Ариа, но гласът й прозвуча фалшиво.

— Виж, не се гордея с това — рече Спенсър и се изчерви. — Но днес Келси се появи вкъщи на гости на доведената ми сестра и се държеше много резервирано и странно. Първоначално не бях сигурна дали знае, че аз съм я пратила в поправителното училище, но съобщението до голяма степен показва, че е така. — Тя им показа екрана на телефона си.

„Смяташ ли, че лятната ти дружка ти е простила за хапчето?“

Хана облиза нервно устните си.

— Как би могла да разбере, че точно ти си я пратила в поправителното? Нали каза, че няма начин ченгетата да разберат за нас.

— Нямам представа — сопна се Спенсър. — Може би Келси сама го е разбрала. Може би тя е А. Когато получих есемеса, тя държеше телефона си в ръце!

Ариа завъртя въртележката.

— Но Келси не беше в Ямайка, нали?

— Пък и не знам причина Келси да си отмъщава на всички ни — додаде Емили. — Двете с Ариа не сме й направили нищо.

— Може би си мисли, че всички сме участвали в подставянето — отвърна Спенсър.

— В това има смисъл. — Хана бутна силно празната люлка. — Спомнете си статията в „Пийпъл“. В нея пише, че сме най-добри приятелки. Че си казваме всичко. Келси би могла да предположи, че всички сме участвали в натопяването й, за да спасим Спенсър.

Стомахът на Емили се сви. Възможно ли беше?

— Не съм съвсем сигурна — каза Ариа. — Може би А. е някой от приятелите на Табита. Или някой, който е познавал Мона Вандерваал или Джена Кавана.

— Приятелите на Джена щяха да скочат срещу Али, не срещу нас — възрази Спенсър.

— Може би А. е Али — предположи колебливо Емили.

Всички се извърнаха рязко и се вторачиха в нея.

— Какво? — Емили вдигна примирено ръце. — Преди две седмици всички смятахме, че Али е оцеляла в пожара. Кой би могъл да се закълне, че Али не е била в Ямайка и не е захранвала Табита с факти от живота ни? Все още не знаем как тя е научила толкова много за нас или откъде е взела гривната на Али. Може би след смъртта на Табита Али ни е последвала дотук и ни е наблюдавала цяло лято.

Спенсър плесна с ръце по хълбоците си.

— Ем, Али умря в Поконос. Няма как да се е измъкнала от онази къща.

— Защо полицията не откри тялото й?