— Само секунда — промърмори тя, отдръпна се от Лиъм и отвори съобщението. Стомахът й се сви, когато осъзна, че е от човека, който я плашеше ужасно.
Ханакинс: Преди да ти е станало твърде хубаво, по-добре му поискай шофьорската книжка.
Хана се намръщи. Шофьорската книжка? Какво толкова пишеше в нея, по дяволите? Че носи лещи за късогледство? Че е жител на Ню Джърси, а не на Пенсилвания?
Тя пусна телефона в чантата си и отново се обърна към Лиъм.
— Така. Нещо спомена за Саут Бийч?
Лиъм кимна и се плъзна към нея.
— Искам те цялата само за себе си.
А. може и да беше ужасяващ и плашещ, но Хана знаеше по-добре от всички, че информацията му обикновено е вярна. Какво щеше да стане, ако Лиъм имаше херпеси по цялата уста? Или се окаже, че има по-различен нос? Или — о, ужас! — ако Лиъм ужасно младееше и всъщност беше около четирийсетгодишен?
Тя се отдръпна от него.
— Знаеш ли, имам си едно правило — каза тя с треперлив гласец. — Преди да отида някъде на почивка с някое момче, първо трябва да видя шофьорската му книжка.
Устните на Лиъм се разтегнаха в смаяна усмивка.
— За щастие снимката ми в книжката е страхотна. — Той бръкна в портфейла си. — Ще ти покажа моята, ако ти ми покажеш твоята.
— Дадено. — Хана извади портмонето си „Луи Вюитон“ от чантичката и му подаде шофьорската книжка, която бе извадила само няколко месеца по-рано. Лиъм й подаде своята. Когато Хана огледа снимката му, тя усети вълна от облекчение. Той изглеждаше страхотно. Никакви херпеси. Никакви променени носове. Той беше с две години по-голям от нея, а не около четирийсетте. Тя огледа останалото. Очите просто пробягаха по името му, но изведнъж тя се сепна и го прочете отново.
Лиъм Уилкинсън.
Сърцето й се качи в гърлото.
Не. Не можеше да бъде.
Но когато отново го погледна, доказателството стоеше пред очите й. Той имаше същите кафяви очи като на Тъкър Уилкинсън. Същата мързелива, доволна усмивка. Дори гъстите им вежди бяха еднакви.
Лиъм рязко вдигна глава, стиснал шофьорската книжка на Хана в ръцете си. Лицето му пребледня. Хана забеляза как той бързо навързва нещата в главата си.
— Ти си роднина на Том Мерин — рече бавно Лиъм. — Затова си била в „Хайд“ снощи.
Хана наведе очи, усещайки, че всеки момент ще повърне върху кадифения диван.
— Той… ми е баща — призна тя, като произнасянето на всяка дума й причиняваше болка. — А твоят баща е…
— Тъкър Уилкинсън — завърши печално Лиъм.
Те се спогледаха ужасено. Тогава през виковете на момчетата, силната музика и потракващия в шейкъра за мартини лед, Хана дочу отдалечено хихикане. Тя се обърна и погледна към прозореца, който гледаше към улицата. И там, на стъклото, беше залепено парче неоновозелена хартия. Тя бързо осъзна, че това е парче от флаера на Том Мерин, който баща й беше раздавал по време на флашмоба предишната вечер. Ъглите на листа хартия бяха окъсани така, че да остане само лицето на баща й и една-единствена буква от лозунга.
Самотно изпъкващо А.
14.
Спенсър освобождава съзнанието си
Следобед, на следващия ден, който беше сив и студен, Спенсър свали карирания шал, който беше увила около врата си, слезе на тротоара на една странична уличка в Стария Холис и се загледа в старата викторианска къща с множество пристройки, която се издигаше пред нея. Тя намръщено свери адреса с написаното в списъка на клуба по театрално майсторство. Намираше се пред Пурпурната къща, наречена много подходящо така заради лъскавата пурпурна боя, която покриваше всеки сантиметър от фасадата й. Къщата беше истинска институция в Роузууд — когато Спенсър беше в шести клас, тя, Али и останалите обичаха да карат колела по тази улица и да споделят дочутото за собствениците на къщата.
— Някой ми каза, че те никога не се къпят — каза Али. — Мястото е пълно с дървеници.
— Аз пък чух, че организират оргии — додаде Хана. Всички едновременно изрекоха по едно отвратено „пфу“, но тогава на един от прозорците на Пурпурната къща се появи лице и те побързаха да се отдалечат.
Убийца.
Спенсър се спря стреснато пред стълбището. Тя погледна към тихите къщи на улицата, които изглеждаха като необитаеми. Зад двата метални контейнера за отпадъци се плъзна някаква сянка.