Тя потрепери и се сети за последното послание на А. Може би приятелките й не бяха убедени, че Келси е злият изпращач на есемеси, но това бе най-логичният отговор. Спенсър беше съсипала живота на Келси. И сега трябваше да я спре, преди Келси да съсипе нейния — и на приятелките й.
През лятото двете бързо се сприятелиха. Келси й беше признала, че след като родителите й се бяха развели, тя го беше приела много тежко и беше попаднала в група щури момичета. Беше започнала да пуши трева, а след това и да я продава. По време на едно претърсване на гардеробчетата в училище охраната беше намерила скътаната дрога. Единствената причина да не я изключат от „Света Агнес“ беше, че наскоро баща й беше направил голямо дарение на училището, но родителите й я заплашиха, че ако отново прекрачи чертата, ще я изпратят в едно свръхстрого католическо училище в Канада.
— Реших да променя нещата — каза Келси една нощ, докато двете със Спенсър лежаха заедно на леглото й, след като бяха стояли до късно да учат. — Нашите отказаха да поемат разходите, защото според тях това щяло да е чиста загуба на време след всички проблеми, в които се бях забъркала, но неочаквано се появи някаква благотворителна организация, за която изобщо не бях чувала, която ми даде стипендия за програмата в „Пен“. Искам да покажа на родителите ми, че я заслужавам.
В замяна Спенсър й разказа за своите проблеми — е, поне някои от тях. Как А. я беше тормозил, например. Как открадна есето на сестра си и го представи за свое. Как непрекъснато искаше да бъде най-добрата. И двете бяха идеалните кандидати за „Лесно шест“. В началото хапчетата нямаха особен ефект, освен да ги държат будни дори когато учеха по цяла нощ. Но с времето и двете започнаха да усещат, когато пропускаха да ги вземат.
— Не мога да си държа очите отворени — казваше Спенсър по време на лекция.
— Чувствам се като зомби — проплакваше Келси.
Двете гледаха как Финиъс, който седеше в другия край на залата, крадешком пъхва поредното хапче под езика си. Щом той ги вземаше без проблем, сигурно и те можеха да го правят.
Наблизо мина кола с гърмящ ауспух и откъсна Спенсър от мислите й. Тя се изпъна и с гордо вдигната глава се изкачи по стъпалата към къщата на Бо, огледа се в стъклото на страничния прозорец — беше облякла тесни дънки, мек кашмирен пуловер и високи ботуши, които според нея бяха доста сладки, но не чак толкова, че да оставят у Бо впечатление, че иска да го впечатли — и натисна звънеца.
Никой не отговори. Тя позвъни отново. Никаква реакция.
— Ехо? — извика нетърпеливо Спенсър и почука силно по вратата.
Най-накрая вътре светна лампа и Бо се появи на прозореца. После побърза да отвори вратата. Очите му бяха сънени, тъмната коса разрошена, и беше гол до кръста. Спенсър едва не глътна дъвката си. Как беше успял да скрие тези мускули?
— Извинявай — каза мързеливо Бо. — Медитирах.
— Разбира се — промърмори Спенсър, опитвайки се да не зяпа стегнатото му, мускулесто тяло. Усещането беше същото като онзи път, когато двете с Ариа се бяха записали в курса по живопис в „Холис“, където рисуваха голи модели-мъже. Те изглеждаха равнодушни, но Спенсър едва се удържаше да не се разхили.
Тя влезе във фоайето и забеляза, че отвътре Пурпурната къща изглежда също толкова разхвърляна, както и отвън. Стените в коридора бяха покрити с еклектична смесица от ръчно ушити гоблени, картини с маслени бои и метални табели, рекламиращи марки цигари и отдавна несъществуващи заведения. Голямата дневна беше обзаведена с износени модерни мебели от средата на века, а по-голямата част от трапезарията беше заета от груба яворова маса, отрупана с книги с твърди корици във всякакви форми и размери. На края на коридора беше проснато килимче за йога, от уредбата се носеше успокояваща мелодия на арфа, а на малка масичка стоеше малко кадило със запалена ароматна пръчка.
— Значи вашите живеят тук под наем? — попита Спенсър.
Бо отиде до килимчето, грабна захвърлената на пода бяла тениска и я нахлузи през главата. Спенсър почувства едновременно облекчение и странно разочарование, че той се е облякъл.
— Не, притежаваме я вече двайсет години. Родителите ми я даваха под наем на разни професори, но после баща ми започна работа във Филаделфия и тогава решихме пак да се нанесем в нея.
— Вашите ли я боядисаха в пурпурно?