— Как си? — Бет се подпря на лакти на масата и погледна Емили. — Имам чувството, че не сме се виждали от векове.
— Трябва по-често да си идваш вкъщи — изчурулика многозначително госпожа Фийлдс откъм плота.
Емили заби поглед в нащърбените си нокти, някои от които бяха изгризани до живеца. Не се сещаше за нито едно безвредно нещо, което да разкаже на Бет — целият й живот беше една непрекъсната борба.
— Чух, че си прекарала лятото при Карълайн във Филаделфия — подсети я Бет.
— А, да — отвърна Емили, мачкайки в ръка салфетката с щампа на пиленце. Лятото беше последното нещо, за което би искала да говори в този момент.
— Да, щурото лято на Емили в града — каза госпожа Фийлдс с полузасегнат, полушеговит тон, докато поставяше керамичната тава с лазаня на масата. — Не помня ти да си си взимала цяла година почивка от плуването, Бет.
— Е, това е вече минало. — Господин Фийлдс се настани на обичайния си стол и грабна едно парче чеснов хляб от панера. — Емили е уредена за догодина.
— Да, чух! — Бет щипна игриво Емили по рамото. — Пълна стипендия за Университета на Северна Каролина! Сигурно си умираш от кеф?
Емили усети, че погледите на всички са вперени в нея и преглътна.
— Да, умирам си.
Тя знаеше, че трябва да се радва на стипендията, но беше изгубила приятелката си Клоуи Роланд заради нея — Клоуи беше предположила, че Емили се натиска на баща й, който имаше добри връзки с Университета на Северна Каролина, но всъщност господин Роланд бе направил първата стъпка и след това тя се опитваше по всякакъв начин да го избегне. Освен това част от Емили дори не беше сигурна дали изобщо ще отиде в университета. Ами ако А. разкаже на полицията какво бяха причинили на Табита? Дали нямаше опасност да посрещне новата академична година в затвора?
Всички започнаха да похапват лазаня, вилиците им застъргаха по чиниите. Бет започна да разказва за участието си в благотворителната организация в Аризона. Господин Фийлдс направи комплимент на жена си за спанака соте. Госпожа Фийлдс разказа за новото семейство, което беше посетила като част от роузуудския комитет за посрещане на новодомци. Емили се усмихваше и кимаше, и задаваше въпроси, но не можа да се насили да вземе по-дейно участие в разговора. Дори опита само няколко хапки от лазанята, макар това да беше едно от любимите й ястия.
След десерта Бет скочи от стола си и настоя тя да измие чиниите.
— Искаш ли да ми помогнеш, Ем?
Всъщност Емили нямаше търпение да се прибере в стаята си и да се зарови под завивките, но не искаше да прояви грубост към сестра си, която и без това рядко виждаше.
— Разбира се.
Двете застанаха до мивката и впериха погледи в тъмната нива, с която граничеше задният им двор. Когато умивалникът се напълни със сапунена вода и в кухнята се разнесе ароматът на препарата за миене на съдове, Емили се прокашля.
— Какво смяташ да правиш, докато си вкъщи?
Бет погледна през рамо, за да се увери, че в стаята са само двете с Емили.
— Всъщност съм планирала доста забавни неща — прошепна тя. — Утре например ще има карнавално парти, което обещава да е страхотно.
— Звучи… страхотно. — Емили не успя да скрие изненадата си. Онази Бет, която познаваше, не си падаше по купоните. Доколкото си спомняше Бет приличаше много на Карълайн — никога не нарушаваше вечерния си час, никога не пропускаше нито една тренировка по плуване. Последната й година в „Роузууд дей“, когато Емили беше в шести клас, след абитуриентския бал Бет и кавалерът й Чаз се прибраха в дома на семейство Фийлдс, вместо да отидат на дискотека. Същата вечер Али беше останала да спи у Емили и двете се промъкнаха на първия етаж, с надеждата да хванат Бет и Чаз да се натискат. Но те просто седяха в двата края на дивана и гледаха повторение на сериала „24“. „Не искам да те обидя, Ем, обаче сестра ти е много задръстена“ — беше прошепнала Али.
— Добре, защото и ти ще дойдеш с мен. — Бет пръсна Емили със сапунена вода, като оплиска и своята тениска.
Емили поклати глава. Мисълта да отиде на парти я привличаше точно толкова, колкото и ходенето по живи въглени.
Бет включи мелачката за отпадъци на сифона и водата в умивалника забълбука.
— Какво има? Мама каза, че си доста унила напоследък, но ти направо си като изпаднала в кататония. Когато те попитах за стипендията, изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухнеш в сълзи. Да не би да си скъсала с някоя приятелка?