— Е да, но е доста трудно една жена да има представа от работите на съпруга си, ако той не й оказва доверие — позволи си да каже.
— Колко наивно! — възкликна маркиза Айтона и пъхна захаросан бадем между кървавочервените си устни. — Мило дете, мъжете никога не ни се доверяват. От нас зависи сами да разберем най-важното, а после да използваме наученото в полза на нашия съпруг.
— Добре известно е, доня Хенриета, че мъжете не всякога знаят какво е наистина от полза за тях — вметна кралицата. — Те често не долавят тайните подводни течения, нито деликатните полутонове. Вашият съпруг например…
Тя млъкна, за да отпие от сребърна чашка ароматен шоколад.
Хенриета неволно настръхна, докато очакваше кралицата да завърши изречението. Но, колкото и да беше странно, тя не го стори, а се заприказва тихичко с една от придворните дами.
Най-сетне доня Херес стана от възглавницата си и заяви:
— Нейно величество желае да се оттегли.
Хенриета направи заедно с другите дами дълбок поклон, когато нейно католическо величество, придружена от първата церемониалмайсторка и няколко почетни дами, напусна великолепната зала за аудиенции.
— Какво искаше да каже нейно величество? — попита Хенриета маркиза Айтона, на която се бе паднала очевидно ролята на довереница и съветничка на лейди Дръмънд по всички придворни въпроси. — Канеше се да каже нещо за моя съпруг.
Маркизата се усмихна и потупа Хенриета по ръката.
— Както виждам, нейно величество ви е харесала. Щом е благоволила да ви даде съвет, ще направите добре да я послушате.
Хенриета кимна.
— Бих го сторила, ако можех да съм сигурна какъв е всъщност нейният съвет. Струва ми се, че нейно величество си служи със загадки.
— Нищо подобно. Хайде да се поразходим из градината.
Маркизата прекоси залата за аудиенции, слезе по широката стълба покрай редицата покланящи се лакеи. Хенриета я последва в спокойните, просторни градини, дали на двореца името му, защото мнозина се оттегляха с удоволствие тук от водовъртежа на придворния живот. Водата се плискаше тихо в мраморните водоскоци, изкуствени езерца блестяха като скъпоценни камъни сред буйната зеленина на поляните, високи дъбове предлагаха сянка по тихите пътеки.
Слънцето прежуряше, но маркизата изобщо не обърна внимание на нетърпеливото желание на Хенриета да стигнат час по-скоро до една портокалова горичка.
— Много ви моля, госпожо, разгадайте ми тази загадка — помоли Хенриета, когато стигнаха най-сетне това по-отдалечено място.
Маркизата се разположи на една каменна пейка до обкръжено от лилии изкуствено езерце и посочи на Хенриета да седне до нея.
— Скъпа, нейно величество е на мнение, че държавните въпроси би трябвало да са работа и на жените. Всъщност жена, която разбира от тези неща, е високо ценена от своя съпруг. — Тя погледна изпитателно Хенриета, за да разбере дали наистина е захапала въдицата. Стори й се, че дълбокият размисъл, който се изписа на лицето на Хенриета, е добър признак. — Много добре е всъщност, — побърза тя да добави, — една жена да използва сведенията, с които разполага, в полза на своя съпруг.
— Моля за снизхождение, госпожо, аз наистина бавничко проумявам, но не разбирам как човек може да използва знанията си, ако не ги притежава — заяви Хенриета с присъщата й естествена логика. — Как мога да помогна на съпруга си и да спечеля неговата признателност, щом би се наложило да пазя в тайна по какъв начин съм придобила едни или други сведения?
Това детенце не е чак толкова просто, колкото предположихме, помисли си маркизата и взе да си вее по-енергично с ветрилото, докато търсеше подходящите думи.
— Понякога — каза тя със съзаклятническа усмивка успехът трябва да си остане единствена награда, увеличена, разбира се, от задоволството на съпруга, че е постигнал целите си, та дори и да не съзнава, че дължи на намесата на съпругата своя триумф. — Тя направи пауза, за да могат тези значими думи да се отпечатат в съзнанието на Хенриета, после продължи: — На придворните им се налага понякога да следват твърде заобиколни пътища, за да осъществят целите си. Но човек трябва винаги да знае към кого да се обърне и какви да са подходите към различните хора. — Тя отново многозначително замълча. Ако искате да напреднете, трябва да имате някого, на когото можете да разчитате.
Хенриета си помисли за напразните усилия на Даниъл да получи аудиенция при крал Филип. Дали пък не греши в нещо?
— Много ви моля, бъдете по-ясна, госпожо — настоя тя. — Предполагам, че имате предвид мисията на моя съпруг и липсата на възможност да види някакъв напредък.