Два дена по-късно Даниъл получи все пак известие, че негово католическо величество ще благоволи да даде на следната сутрин аудиенция на неофициалния посланик на крал Чарлз П. Смаян от тази неочаквана промяна на настроенията, Даниъл се прибра в по-добро настроение вкъщи, а там икономката го осведоми, че доня Хенриета още не е ставала от леглото.
Той поклати глава и се качи в спалнята. Слънцето проникваше на тънки ивици през спуснатите кепенци. В стаята беше потискащо задушно, но Хенриета беше пуснала и завесите на леглото, и лежеше в дълбок мрак.
— Хенриета, лошо ли ти е? — Той дръпна завесите и погледна слабичкото, свито на кравай телце. — Та тук е горещо и задушна като в ада.
— Имам главоболие — измърмори тя.
Той поклати глава и сложи ръка на челото й. То беше влажно и горещо, но в толкова горещо помещение това не беше чудно.
— Нямаш температура, надявам се.
— От месечното ми неразположение трябва да е — каза със слаб глас Хенриета и се сви още повече.
— В такъв случай няма да продължи дълго — реши уверено Даниъл и стана. В дните, когато биваше неразположена, обикновено нямаше силни болки. — Мисля, че ще е най-добре да те оставя на мира.
От затворените очи на Хенриета потекоха сълзи, когато тя го чу да затваря тихо вратата на спалнята. Изобщо не му беше минало през ум, че този месец тя можеше да е вече бременна.
Изобщо не го засягаше, че не е, не я попита и как тя го изживява. Той знаеше, че се е надявала, но вече и не помисляше за това. Не подозираше, разбира се, с какви надежди го беше свързала… Но сега, когато нейното тяло беше унищожило всички надежди, тя се чувстваше така безкрайно празна и безпомощна. Сега вече нищо не можеше да направи. Нейният съпруг я пренебрегва. Тя не участва в живота му, не може да претендира за любовта му, която бе изпепелила сама.
Беше напуснала час по-скоро пустинната, лишена от щастие страна на своето детство и бе потърсила симпатия и топлота, някого, който има нужда от нея. Беше решила на времето, че е намерила такъв човек в лицето на Уил, но после се бе появил Даниъл. Само че сега тя вече не му трябва. Защо да продължава съществуването си в място, където не беше нито любима, нито добре дошла.
От безкрайната мъка се роди решение. То смекчаваше донякъде чувството за безпомощност, а с решението дойдоха и замислите. Семейство Трутън напускаше Мадрид и заминаваше за Хага. Бетси нямаше да откаже на Хенриета да я отведе с тях, ако й каже, че лоши новини я принуждават да замине без съпруга си и то час по-скоро при децата. В това нямаше нищо необичайно. За кораба имаше с какво да плати, също и за храната и преспиванията по пътя до Сан Себастиан.
Час по-късно Хенриета вече беше на път за дома на Бетси, за да й пожелае добър път, щастие и здраве. В дома на търговеца всички бяха безкрайно заети с приготовленията за предстоящото пътуване.
— О, Хенриета! — възкликна тя задъхана и избърса потта от челото си. — Не зная какво да правя! Не ми е ясно как ще успеем да потеглим утре заран.
— Толкова скоро ли заминавате?
— Съпругът ми не иска в никакъв случай да изпусне кораба в Сан Себастиан. Честно казано и аз нямам нищо против да се отърва час по-скоро от тази жега.
Хенриета остави Бетси на нейния хаос и се запъти, потънала в мисли, към дома си. Решението й зрееше. На другия ден, още на разсъмване, ще се появи, задъхана и угрижена, при Бетси, точно в часа, на който бяха решили да потеглят. Ще помоли за място в каретата и ще разкаже за лошите новини от Хага. Никой нямаше да се усъмни в разказа й.
В спалнята тя събра нещата, които искаше да вземе. Колкото по-малко багаж, толкова по-добре… Взе лека върбова кошница със здрава дръжка и подреди в нея чисто бельо, гребените и четките си, обувки, наметало за време по-лошо от това в сърцето на Испания и две от най-простичките си рокли. За елегантният придворен гардероб, с който я бе снабдил Даниъл, в бъдещия й живот вече нямаше да има място.
После скри кошницата, съблече се и се пъхна под завивката. Не беше никак уморена, но в момента леглото беше най-сигурното място. Даниъл ще реши, че още е неразположена и тази вечер повече няма да я безпокои. Но това значи, че преди тайното си отпътуване, повече няма да види съпруга си, а само господ знаеше кога щяха отново да се срещнат…