Вечерта, когато останаха сами в спалнята си, Хенриета му даде толкова убедително доказателство за разликата между тогава и сега, че за всички мисли за близкото бъдеще просто не остана място.
Кралят беше заповядал на лорд Морис да отплува час по-скоро за Шотландия. Лордът се канеше да отпътува не по-късно от идните три седмици, лейди Морис и Джулия трябваше да го придружат.
Уил беше отчаян от тази перспектива, а Джулия беше направо смазана. След като се бяха срещали, благодарение на изобретателното посредничество на Хенриета, почти всеки ден в дома на семейство Дръмънд, двамата вече гледаха с малко повече упование в бъдещето.
Но сега нито един от двамата не се надяваше, че може да се направи нещо, за да се предотврати раздялата и те оставиха на енергичната Хенриета да измисли как да надхитрят отново лорд и лейди Морис.
Тя виждаше засега само две възможности. Джулия можеше да избяга от къщи и да се върне заедно с Уил още със следващия кораб в Англия, където щяха да са предоставени на благоволението и съжалението на неговите родители. Госпожа Озбърн беше много практична жена и след първите изблици на възмущение, което щеше да изрази, разбира се, много шумно, щеше да се примири с положението. Втората възможност беше Хенриета да се опита да придума лейди Морис да не водят Джулия в Англия, а да я оставят при семейство Дръмънд, защото при тях ще е на по-сигурно място, а и за родителите й ще е по-лесно, докато съдбата на краля не се реши по един или друг начин.
Хенриета предпочиташе първата възможност, защото беше свързана с решение. Но предполагаше, че двамата влюбени ще предпочетат втората. Тя би продължила времето на младата им любов, без да ги изправя пред труден избор. Ех, това си е в края на краищата тяхна работа, казваше си Хенриета, за мен остава само ролята на посредничка. Всъщност поканата Джулия да остане при тях трябваше да бъде отправена от Даниъл. Лейди Морис без съмнение щеше да държи на това.
На вечеря Хенриета подхвана темата.
— Джулия толкова ще ми липсва, пък и на нея никак не й се заминава. Сигурна съм, че ако я поканиш пред нейните родители, те ще я оставят за още известно време в Хага. После ще може да се прибере в Англия заедно с нас, когато… се наложи ти отново да тръгнеш на война. — Хенриета наплюнчи връхчето на пръста си и взе да събира трошичките, пръснати по масата. После тихо добави: — Нейното присъствие ще е в тези времена много важно за мен.
Даниъл помълча, замислен, дали ще му е много приятно да дели с Джулия времето, което може да отделя за съпругата си. Достатъчно го притесняваше фактът, че Уил, който след завръщането им се беше преместил в друг квартал, все още се навърта често в дома им. Разбираше все пак, че разсъждава твърде егоистично. Хенриета не криеше страха си от нови военни действия, а той не можеше да намери начин да посмекчи опасенията й. Щом присъствието на Джулия може да й вдъхва сила, той наистина няма нищо против.
— Добре — каза Даниъл. — Ще напиша още довечера поканата и ще я предам утре заран на лейди Морис.
Само че поканата си остана ненаписана. Енергично тропане на вратата накара Даниъл енергично да скочи и да побърза към изхода.
— Какво, по дяволите, се е случило, Конот, та по това никое време сте още на път? Влезте да изпиете чаша вино с нас.
— Благодаря ви, Дръмънд. — Уйлям Конот влезе в трапезарията. Той, обикновено толкова невъзмутимо спокоен, този път не можеше да скрие тревогата си. — Току-що получихме новината, че шотландците са коронясали негово величество в Скоун. Това е пряко предизвикателство към парламента… и онези не могат да не реагират.
Даниъл леко подсвирна, а Хенриета усети как изведнъж й призлява. Значи денят бе дошъл. Нейният съпруг ще препаше както още много мъже и бащи, меча и ще се хвърли в битка, в която и двата противника ще вярват, че се сражават за своята чест и свещените си принципи и то в името божие. А тя ще си остане вкъщи, ще чака и няма да пита кой губи или печели, само и само техният съпруг и баща да се върне здрав и читав от бойното поле.
Даниъл я погледна през масата, той четеше мислите й. Хенриета беше пребледняла, големите й кафяви очи бяха плувнали в сълзи.
— Ще мине време, преди Кромуел да бъде готов да отвърне на това предизвикателство. Трябва да чакаме заповедите на негово величество.
Хенриета успя да се усмихне.
— В такъв случай ще поотложа дотогава страховете си.
— Ще отида утре заран лично при лейди Морис — каза Даниъл, като се надяваше с това да я зарадва.
Хенриета кимна, но имаше чувството, че се е намесила някаква жестока справедливост. Беше се престорила на плашлива, за да накара Даниъл да покани Джулия. Сега й се струваше, че така направо е извикала лошите новини. Дали и за Даниъл това е лошо предзнаменование? Сигурно не.