Когато легнаха най-сетне заедно в широкото легло, тя се вкопчи в него и думите бяха излишни — той разбра нейните чувства. Притисна я мълчаливо към себе си, накара я да осъзнае закрилящата му сила. Когато по-късно усети, че се е успокоила, той я люби безкрайно нежно, поведе я по дългия път на насладите, който водеше към забравата. А още по-късно, когато Хенриета вече лежеше мирно в прегръдките му, я облада още веднъж с дива страст, която пропъди демоните на страха… на споделения страх, както прозря в миг на самопознание, преди да загуби способността да мисли свързано и преди да се озоват отново и двамата във вихъра на чувствата.
— Обичам те — прошепна Хенриета до гърдите му, там, където сърцето му продължаваше да тупти диво под бузата й.
— И аз те обичам, елфичке — каза той, докато галеше, изтощен, нежните извивки на тялото й.
— Престъпление е да разделиш по този начин двама души, които толкова се обичат — измърмори тя. — Не съм ли права?
— Ужасно престъпление, елфичке — въздъхна от все сърце Даниъл. — Но по-малко от престъплението, след като си ми взела силиците, да не ме оставиш да поспя. — Той целуна Хенриета по челото и миг по-късно вече беше заспал.
Хенриета последва примера му, но едва след като си пожела да успее да помогне на Уил и Джулия да изпитат щастието, отредено на тях двамата с Даниъл.
Когато на другия ден Даниъл се прибра за обед, първият въпрос на Хенриета беше:
— Отби ли се при лейди Морис?
— Да, отбих се. Ще пиеш ли чаша вино?
— Да, с удоволствие. Тя какво каза?
В този миг разговорът им бе прекъснат от госпожа Киърсот, която влезе с децата в трапезарията. Едва след като семейството се настани край масата, Хенриета подхвана отново темата.
— Е и? Ще се радваме ли на компанията на Джулия, Даниъл? — попита Хенриета и подаде на госпожа Киърсот купата с ангинариите.
Лейди Морис прие с радост поканата ми за Джулия отговори Даниъл. — Лизи, какво предпочиташ, кълка или гърди?
— И двете. — Лизи се радваше на наистина превъзходен апетит.
Хенриета сложи на децата от зеленчуците, но мислите й бяха заети със съвсем други въпроси. Трябваше да съобщи на Уил как са се развили нещата. Най-добре щеше да е да му прати писъмце по слугата, та Уил да може час по-скоро да дойде и тя да говори с него. На Даниъл му се налагаше този следобед да излезе още веднъж и никой нямаше да ги безпокои.
След като момчето излезе от къщата с писмото, Хенриета се настани в големия резбован люлеещ се стол в дневната, за да обмисли на спокойствие следващите стъпки. И в същия миг осъзна нещо, от което сърцето й щеше още малко и да спре да бие…
16
Хенриета кръстоса ръце на гърди, разтри нервно ръце над лактите.
— Чудесният ми замисъл беше да поканя Джулия да се настани у дома, когато дойде ред нейните родители да напуснат Хага.
Очите на Уил светнаха.
— О, би било чудесно, Хари…
— Да, така е — каза тя потиснато. — Но е невъзможно. Виж какво, помолих вчера Даниъл да изрече поканата, понеже предположих, че тогава лейди Морис няма да има възражения. Но не съм му казала нито думичка за вашата любов и за пречките, които ви правят родителите на Джулия. Тази заран Даниъл е бил при лейди Морис и тя е приела поканата.
— О, боже! — простена Уил, проумял най-сетне колко объркано става всичко. — Невъзможно е да го мамиш, Хари! Би го поставила в ужасно неприятно положение, разбираш, нали?
— Да, естествено, но го проумях едва днес — отвърна тя припряно. — Зная, че ще е невъзможно да се виждате с Джулия, докато тя е под опеката на Даниъл. Просто не ми е ясно как не го съобразих по-рано. Понякога върша някои неща сякаш съм си загубила ума — добави тя със сълзи в гласа. — Длъжна съм да му кажа самата истина. Ще се наложи да оттегли без обяснения поканата си. А той ще каже, че пак съм постъпила необмислено и безпринципно. И ще е прав, но стана без да искам. Ох, Уил, защо направо не я отвлечеш? Ще е много по-просто.
— Бих го сторил, стига да знаех как — отговори Уил, който се разхождаше нервно из стаята.
— Заведи Джулия при майка си — предложи Хенриета. Госпожа Озбърн първо яко ще ви се накара, но после ще вземе всичко в свои ръце. Сигурна съм, че дори лорд Морис няма да й се опре.
Уил не можа да не се засмее. Майка му беше непобедим борец, дори ако й излезеха насреща лорд и лейди Морис, и двамата заедно.
— Не зная Джулия какво ще каже.
— Ще я попитам. Но тук вече няма да можете да се срещате — поне не преди да съм казала всичко на Даниъл.