Отначало били клопки за робовладелците — но били разумни същества и могли да служат за шпиони.
Тнуктите успели да ги създадат така, че да са неуязвими за въздействието на робовладелците и да преживеят революцията.
Но с каква цел?
Бандеросите на Хинкс живеели непрекъснато в плътна мъглива атмосфера с високо налягане; хранели са се със стара плесен, която във вид на сива сиренеподобна маса изпълвала океаните. Мозъците им можели да мислят, но духовна храна нямали… докато не се появили хората.
— И нямат способността да се променят — завърших обяснението си аз. — Следователно, трябна да ги отпишем и забравим. Те са знаменателно изключение, което само потвърждава правилото. На всички останали им трябват мозъци.
— А те са разновидности на китообразни от Земята.
— Точно така.
Хилсън навири нос. Дявол да го вземе, колко е бил прав! сички са произлезли от китообразните…
Ние оставихме цивилизованата местност далеч зад нас. Постепенно равнината се превърна в пустиня. Тук, на въздушния велосипед, състоящ се от седло и платформа с много силен мотор, въздушни помпи и генератор на силово поле срещу вятъра, се чувствах някак си уютно и вече не се страхувах, че ще направя грешка. Летях нищо и от тази височина местността изглеждаше доста оживена. Забелязах как вятърът носи братовчеда на степната вещица — право стебло с оранжеви листа в долната си част. Но тези месести на пръв поглед листа притежаваха остри като бръсначи краища, с които плашеха тревопасните. По едно време видях някакво същество голямо колкото лисица да дъвче средата на оранжев лист. То вдигна глава, видя ни, пусна плячката си и изчезна. Внезапно блясна мълния — разпъпи се пустинно цвете. Нежното червено слънце осветяваше месността и тя изглеждаше като декорация в нощен клуб. Имаше вид на марсиански пейзаж, с илюзия на отдалеченост: червен пясък, прави канали с удивително бистра вода, кристални кули, издигащи се високо в небето, и невероятно ясен и сияещ сърп на луната.
Внезапно ми се припи.
Започнах да се ровя в джобовете на седлото, с надеждата да намеря някаква бутилка. И намерих. Пълна. Отворих я и захапъх гърлото й. Едва не се задуших. Мартини! ладко питие, но по-студено и от лед. Пийнах си още два пъти, преди да прибера бутилката.
— Обичам жителите на Даун — казах аз.
— Никак не е лошо. Но защо?
— Нито един жител на равнините не би се сетил да сложи бутилка с мартини в дисагите на въздушния велосипед, освет ако не са настоявали достатъчно.
— Хари е славен момък. Ето го и кълбото!
Огледах се и действително видях грога да седи в собствената си сянка и едва да се различава на фона на пясъка. Изведнъж разбрах, защо се събудих рано сутринта.
— Какво е станало? — запита ме Хилсън.
Разбрах, че съм простенал от обхваналото ме удивление.
— Нищо — отвърнах. — Не познавам добре животните на Даун. отделят ли те твърди вещества?
— Отделят ли… Колко благородно се изразяваш. Разбира се, че отделят.
Хилсън се насочи сам към кълбото. Грогът беше здраво заседнал на скалата, която се подаваше от пясъка. Повърхността й изглеждаше абсолютно чиста.
— Грогите също го правят, нали?
— Така е.
Той се приземи. Кацнах до него, но не много удачно — заподскачах. Грогът ни изгледа и приветливо ни се усмихна.
— А доказателствата? Нима има някой който да чисти?
Хилсън се почеса по главата, обиколи грога, върна се обратно и объркано се загледа пред себе си.
— Странно. Въобще не съм мислил за това. Птици?… Или…
— Възможно е.
— Толкова ли е важно?
— Възможно е. Повечето неподвижни животни обитават водите, където всичко се отнася.
— Но на Химигди има неподвижно животно, за което това не се отнася.
— И в къщи си имам нещо подобно. Но тази орхидея живее на дърво. Вкопчва се в някоя красива дебела клонка, а опашката си пуща право надолу.
— Гледай ти!
Но изглежда тази загадка особено не го занимаваше. Беше прав в известна степен. Някаква хранеща се с отпадъци птица чистеше вместо грога. Но това ми се струваше невероятно. Защо би трябвало да го прави?
Грогът и аз си срещнахме погледите.
По правило такива същества страдат от сетивна недостатъчност. Китовете живеят във водата, бандеросите — в гъста мъгла.
Рано беше да се извеждат някакви правила, но едно е ясно: такива същества не са в състояние лесно да експериментират с околната среда — за това са нужни инструменти.